Стефани пристъпи до камъка и докосна бледосивата му повърхност. Зад нея се криеше документ, който беше в състояние да предизвика разпада на Съединените американски щати.
— Защо съм тук? — попита тя. — Защо ми позволяваш да науча всичко?
— Смъртта им тежи на съвестта на всички нас — отговори Даниълс. — Ти имаш право да знаеш, че онова, заради което загинаха, наистина съществува.
Стефани оценяваше този жест. Но беше твърде отдавна в тази игра. По нейно време бяха загинали много хора. И нито една смърт не беше лека, нито щеше да бъде забравена.
— Репутацията на Ейбрахам Линкълн ще остане непокътната — каза Сноу от екрана. — Както е редно. Всеки народ има нужда от герои.
— „Най-големият враг на истината често не е лъжата — съзнателна, фалшива и нечестна — а легендата — устойчива, убедителна и нереалистична.“
Стефани беше впечатлена от думите на Даниълс и го попита чии са.
— На Джон Кенеди. Прав е бил. С легендата е много по-трудно да се бориш, отколкото с лъжата. Ние ще позволим на легендата за Линкълн да продължи. Досега явно е служила добре на тази страна.
— В Пророчеството за Белия кон — обади се Сноу — народът от Скалистите планини е наречен „Белият кон“. Казано е, че той ще построи Цион и ще съхрани Конституцията. Народът на Съединените щати е наречен „Бледият кон“. А „Черният кон“ са онези сили на мрака, които застрашават Конституцията. Но има и „Червен кон“, за когото не се казва нищо, освен че ще бъде влиятелна сила, която ще изиграе ключова роля.
Сноу помълча, преди да продължи:
— Вие, Стефани Нел, господин Малоун и младият господин Даниълс сте този Червен кон. Джоузеф Смит е казал, че „обича Конституцията. Тя е създадена по Божие вдъхновение и ще бъде съхранена с общите усилия на Белия кон и на Червения кон, които ще се обединят в нейна защита“. Винаги сме смятали това пророчество за съмнително, създадено много след Гражданската война, по-скоро измислица, отколкото истина. Но всичко се случи точно така, както бе предречено. Така че, който и да е създал това пророчество, той се оказа прав.
— Какво ще правим с онова, което се намира в този камък? — попита тя.
— Нищо — отговори Даниълс. — Ще си остане там.
— А бележките на Мадисън по въпроса?
— Аз ги изгорих.
Стефани беше шокирана от отговора, но разбираше необходимостта да се направи това. Кейти Бишъп беше положила клетва да запази тайната под страх от съдебно преследване. А след като вече нямаше преки доказателства, никой нямаше да повярва на нищо, изречено от нея.
— Всичко е така, както си беше преди — каза Даниълс.
Стефани не беше съвсем сигурна.
Касиопея влезе в малкото гробище, което се намираше в съседство с имението на Саласар. Сред тревата имаше около петдесет гроба. Беше свято място, където погребваха членовете на фамилията Саласар вече повече от сто години. Касиопея беше пристигнала предишния ден и беше организирала кремация за тялото на Хосепе. Вярно, че това не беше според мормонската традиция, но почти нищо, което беше правил Хосепе, не беше отговаряло на нея. Дори ако раят наистина съществуваше и в действителност имаше Господ, Касиопея се съмняваше, че Хосепе беше отишъл при Него. Греховете му бяха твърде тежки.
Макар че Хосепе имаше няколко братя и сестри, тя не се беше свързала с тях. Вместо това беше помолила някои от собствените си хора да ги чакат на летището и да придружат тялото до един местен крематориум, където се бяха съгласили да изпълнят нейната молба за бърза кремация. Касиопея беше решила, че ще е твърде сложно да обясни на братята и сестрите му как един от членовете на собственото им семейство е бил обхванат от такава лудост. И със сигурност не можеше да им каже, че правителството на САЩ беше одобрило убийството на брат им.
Гневът й не беше затихнал. Нямаше нужда да убиват Хосепе. Тя можеше да го залови. Заплахата от него очевидно беше толкова голяма, че убийството му се беше превърнало в единственото приемливо решение.
Можеше да ги разбере донякъде. Но не достатъчно, за да ги оправдае. Котън не биваше да натиска спусъка. При това не само веднъж. А два пъти. Беше непростимо, независимо какво беше направил Хосепе.
За такива случаи имаше съд. Но Стефани никога нямаше да му позволи да се изкаже открито в своя защита. Вместо това го бяха накарали да замълчи — завинаги.