Един от нейните служители вече беше изкопал достатъчно голяма дупка, за да положи в нея сребърната урна. По-късно тя щеше да разкаже на семейството му какво се беше случило, като пропусне ужасните подробности и просто им съобщи, че брат им беше преминал една граница, отвъд която нямаше връщане назад. Някой друг път. Днес просто искаше да се сбогува с него.
Малоун беше зад щанда в книжарницата си. Нямаше много посетители, което беше обичайно в понеделник сутринта. Беше се прибрал у дома преди двайсет и четири часа след нощен полет от Солт Лейк Сити с прекачване в Париж. Не можеше да си спомни някога да се е чувствал толкова зле. Касиопея не му беше казала почти нищо, преди да си тръгне от „Фалта Нада“.
Беше раздразнен и изтощен от часовата разлика.
Беше свикнал с последното, но раздразнението беше ново усещане за него.
Неговите служителки за пореден път се бяха справили майсторски. Бяха най-добрите. Малоун ги беше освободил за целия ден. Беше решил да остане сам в книжарницата. Не му се говореше с никого.
Той пристъпи към една от витрините и погледна навън към площада. Беше дъждовен, ветровит ден, но въпреки това имаше доста хора. Всичко беше започнало тук, в тази книжарница, преди пет дни, когато му се беше обадила Стефани. Той си спомни за Люк Даниълс и се запита какво щеше да предприеме сега този млад човек. Бяха се разделили в Солт Лейк Сити и Малоун се надяваше, че някой ден пътищата им ще се пресекат отново.
Някой отвори вратата и го откъсна от мислите му.
Беше куриер на „ФедЕкс“ с пратка, за която трябваше да се подпише. Малоун постави подписа си на таблета на куриера и след като човекът си тръгна, разкъса перфорираната кутия. Вътре имаше книга в найлонова опаковка. Малоун я остави на плота и внимателно я разгъна.
„Книгата на Мормон“.
Оригинално издание от 1830 г. Същата, която беше купил в Залцбург и която беше открадната от Касиопея и Саласар. Вътре беше пъхнат лист хартия. Малоун го извади и прочете бележката, написана с черно мастило.
Открихме я, докато претърсвахме самолета на Саласар. Реших, че трябва да я получиш като компенсация за всичко, което направи. Не бива да работиш безплатно. Знам, че не ти беше лесно, и разбрах, че може да има последствия. Бог ми е свидетел, че не съм в положение да ти давам съвети за жените, но все пак — бъди внимателен и търпелив. Тя ще се върне при теб.
Малоун поклати глава и се усмихна. Беше платил над един милион долара за тази книга. Действителната й стойност беше около една четвърт от тази сума, но все пак не беше лоша компенсация. Истината беше, че сметките трябваше да се плащат, а приключенията по цялото земно кълбо не вършеха никаква работа в това отношение. Така че беше благодарен за този жест. Дани Даниълс щеше да му липсва.
Малоун застана до витрината и се загледа в бурята навън. И се запита какво прави Касиопея в този миг.
Касиопея изсипа и последната лопата пръст в дупката и внимателно я заравни. Хосепе беше погребан. Баща й, майка й, а вече и първата й любов ги нямаше. Чувстваше се самотна. Не биваше да е толкова тъжна, като се има предвид какви ужасни неща беше сторил Хосепе. Но я беше обзела меланхолия и Касиопея се съмняваше, че скоро ще се освободи от нея. В сърцето й нямаше любов. Въпреки онова, което беше казала на Хосепе в пещерата.
Изпитваше единствено гняв — както към Стефани, така и към Котън — и не искаше нищо друго, освен и двамата да я оставят на мира. Беше време да скъса с миналото. Да започне нов живот. С нови предизвикателства. Тя заби лопатата в мократа пръст и се отдалечи към изхода.
Испанската провинция около нея изглеждаше мирна и спокойна, а денят беше прохладен и слънчев. Нейното собствено фамилно имение не беше далече от тук. Много пъти беше посещавала това място. Но този път щеше да е последният. Щеше да се скъса още една нишка, която я свързваше с нейното минало.
Касиопея извади телефона си, отвори контактите и намери името на Котън Малоун. Всичко беше там. Номерът на мобилния му телефон, служебният телефон в книжарницата, електронната му поща. Всички те преди означаваха нещо специално за нея. Вече не.
Тя натисна бутона ИЗТРИВАНЕ. Телефонът я попита: „СИГУРНИ ЛИ СТЕ?“. Беше съвсем сигурна.
Малоун все още държеше „Книгата на Мормон“ в ръцете си.
Щеше да я обяви за продажба и да я превърне в пари в брой. Съдържанието нямаше специално значение за него. Преди пет дни беше смятал, че животът му е, общо взето, подреден. Сега всичко се беше обърнало на 180 градуса. Отдавна не се беше влюбвал и току-що беше започнал да свиква с това чувство и да се променя, за да отговори на изискванията на любовта. Беше убил Саласар, на първо място, защото негодникът си го заслужаваше, и на второ, защото нямаше друг избор. Беше му дал шанс да се предаде. Не беше виновен, че той не се беше възползвал от този шанс. Малоун никога не беше обичал убийствата. Но понякога работата просто трябваше да се свърши.