Почти 200 хиляди войници избягали от армията на съюза. Други 12 хиляди не се отзовали на повиквателните си. 90 хиляди избягали в Канада. Темповете, с които се набирали нови войници, се сринали. Военните ценни книжа, с които се набирали средства за армията, останали непродадени.
За Севера войната изобщо не била заради робството.
— Какво искаш да кажеш? — попита Стефани.
— Ейбрахам Линкълн не се е стремял да освободи робите — каза Дейвис. — Той почти не е споменавал за робството преди хиляда осемстотин петдесет и четвърта. Нещо повече, открито се противопоставял на идеята за политическо или социално равенство между расите. Подкрепял закона за избягалите роби, според който собствениците им имали право да възстановяват собствеността си и в свободните щати. Като адвокат нито веднъж не е защитавал някой избягал роб. Но е защитавал един собственик на роби. Подкрепял колонизацията и връщането на освободените роби в Африка, Хаити, Британска Гвиана и Антилските острови, които били под контрола на холандците. Където и да е, стига да не оставали в Съединените щати. Администрацията му полагала сериозни усилия да разработи практически план за депортация на чернокожите след края на войната. Но по това време в Америка имало повече от четири милиона роби. Изселването им не било възможно нито от финансова, нито от логистична гледна точка.
Стефани знаеше много за Линкълн. Той отдавна се беше превърнал в герой на митове, истории и легенди, популяризирани от безброй книги, филми, сериали и телевизионни предавания.
— Линкълн се е изразил съвсем ясно в своето обръщение при полагането на клетвата си като президент — продължи Дейвис. — Казал е на цялата страна, че няма да се намесва в правото на собственост върху роби в щатите от Юга. Точка. Край. Това, срещу което се е противопоставял, е било разширяването на робството в новите територии.
— Никога не съм знаела, че си такъв специалист по Линкълн.
— Не съм. Но истината си е истина. Гражданската война не е била водена заради робството. Как е възможно да е била заради това? Самата Конституция е затвърждавала практиката на робството. И Върховният съд в делото „Дред Скот“ от хиляда осемстотин петдесет и седма година го е признал за законно. Така и не е била гласувана поправка на Конституцията, която да промени това положение — чак до Тринайсетата поправка, която е приета едва след края на войната. Как е било възможно да водим война, за да сложим край на нещо, което нашата собствена Конституция изрично е разрешавала?
Добър въпрос.
— Но Линкълн, Бог да го благослови, е взел предостатъчно трудни решения и без да се занимава с робството — каза Дейвис. — Решения, които на нито един друг президент не се е налагало да взема. Буквално е бил изправен пред гибелта на страната. Европа чакала, готова да се нахвърли и да разграби остатъците. Линкълн бил в критично положение. И точно това е причината да водим този разговор в момента.
Стефани го зачака да продължи.
— Отцепване — каза той.
— Имаш предвид някой щат да излезе от съюза?
Дейвис кимна.
— Точно това е била истинската причина за Гражданската война. Южняците заявили, че им е писнало и имат правото да излязат от Съединените щати. Линкълн отговорил, че нямат това право — съюзът между щатите е вечен и неделим. Шестстотин хиляди души загинали, за да се реши този спор.
Стефани знаеше малко и по този въпрос, защото обичаше конституционното право.
— Върховният съд е разрешил този спор през хиляда осемстотин шейсет и девета — каза тя. — С делото „Тексас срещу Уайт“. Съдът е постановил, че отцепването не е разрешено. Съюзът между щатите е вечен и неделим.
— Какво друго са можели да кажат? Войната свършила, толкова много хора загинали, Югът бил разрушен. Страната се опитвала да се възстанови. И точно в този момент някъде на север банда лешояди с черни нощници да отсъдят, че всичко това по начало противоречи на Конституцията? Никакъв шанс.