— Не знаех, че толкова презираш съдиите.
Дейвис се усмихна.
— Федералните съдии създават големи проблеми. Когато назначаваш някого до живот, няма как да не е така. През хиляда осемстотин шейсет и девета Върховният съд не е имал никакъв друг избор, освен да вземе това решение.
— А ние имаме друг избор, така ли?
— Точно това е въпросът, Стефани. Ами ако и Линкълн, и Върховният съд са сгрешили?
8
Малоун отключи входната врата на книжарницата си и влезе вътре, следван от Люк Даниълс и Бари Кърк. На площада беше оживено, но не и колкото през лятото, когато слънцето залязваше късно и хората не се разотиваха чак до полунощ. Тогава книжарницата оставаше отворена поне до десет вечерта. По това време на годината обаче затваряше в шест.
Малоун светна лампите и отново заключи вратата.
— Готино място — отбеляза Люк. — Прилича на декор от „Хари Потър“. И мирише особено. Явно всички антикварни книжарници миришат по един и същ начин.
— Така ухае мъдростта — заяви Малоун.
Люк насочи пръст срещу него.
— Това е някаква антикварна шегичка, нали? На бас, че се събирате някъде и си разказвате последните вицове за книжарници. Нали?
Малоун хвърли ключовете си на плота и се обърна към Бари Кърк.
— Казаха ми, че може би знаеш къде е нашият изчезнал агент.
Кърк не отговори.
— Само още веднъж ще те попитам любезно.
— И аз — обади се Люк. — Кажи ни всичко, което знаеш. Веднага.
— Вашият агент е задържан от Саласар.
— Кой е този Саласар? — попита Малоун.
— Човекът в центъра на всичко — обясни Люк. — Испанец. Отвратително богат. Семейният му бизнес са крановете. Онези големите, които си виждал по строежите. Баща му започнал да се занимава с тях веднага след Втората световна война.
— Преди пет години сеньор Саласар ме назначи за личен асистент — започна Кърк. — Но с времето разбрах, че при него има един проблем. Работодателят ми беше мормон.
— Защо това да е проблем? — попита Малоун.
— Той е старейшина — един от високопоставените членове на Първия кворум, вероятно предопределен да стане апостол на Църквата.
— Което е доста високо в йерархията — обади се Люк.
— Познавам структурата на Църквата на светиите от последния ден — каза Малоун, без да откъсва поглед от Кърк. — Но какъв е проблемът на Саласар?
— Замесен е в някакви тъмни дела. Досега не им обръщах внимание, но неотдавна той уби човек.
— Ти откъде знаеш?
— Не го знам със сигурност. Но той се опитваше да се сдобие с един дневник от деветнайсети век. Сеньор Саласар е запален колекционер на мормонски артефакти. Собственикът на книгата отказа да му я продаде. Това го… раздразни. Малко след това дневникът се появи, а аз научих, че собственикът му е бил открит мъртъв.
— Каква е връзката със Саласар? — попита Малоун.
— Не смяташ ли, че това е необичайно съвпадение?
Малоун хвърли поглед към Люк, като се надяваше на нещо повече.
— Можеш ли да попълниш празните места?
— Иска ми се да можех. Получихме задача да направим най-обикновена проверка на миналото на Саласар. Нищо повече — само факти и числа. Бяхме изпратили агент на място, който от няколко месеца работеше по тази задача. Кърк беше връзката ни с него. А после, преди три дни, този агент изчезна. Изпратиха ме да го открия. Днес следобед се сблъсках с някои от хората на Саласар, така че откраднах един от неговите самолети.
— Той има повече от един, така ли?
— Има цяла ескадрила, да му го начукам. Нали ти казах, отвратително богат е.
— Вашият агент говори с мен — каза Кърк. — Обеща ми да ме отведе на безопасно място. Но когато разбрах, че сеньор Саласар го е заловил, изпаднах в паника и побягнах. Агентът ми беше дал един номер за връзка и аз се обадих. Казаха ми да отида в Швеция, но хората на Саласар ме проследиха.
— Твоят работодател разполага със собствени хора, така ли? — попита Малоун.
— Данити.
Малоун не очакваше да чуе тази дума, но тя не му беше непозната.
Той пристъпи към пътеката между етажерките, обозначена с надпис РЕЛИГИЯ, и потърси книгата, която беше купил преди няколко седмици от някаква странна жена, която бе довлякла няколко кашона. Надяваше се да е там. И да — книгата все още си стоеше на най-горния рафт.