Люк се приближи до него.
— И ти ли ги виждаш?
Малоун срещна погледа на по-младия мъж.
— Нямаше как да не ги забележа.
Люк вдигна ръце и се престори на разтревожен, но следващите му думи не отговаряха на поведението му.
— Я ми кажи, старче. Това място има ли заден изход?
Малоун влезе в играта, като раздразнено посочи с ръка, но кимна.
— Какво става? — попита Кърк.
Двамата мъже отвън се раздвижиха и поеха към книжарницата. А след това се чу един нов звук. Сирени. Които също се приближаваха.
9
Стефани слушаше обяснението на Дейвис.
— Американската революция изобщо не е била революция. В нито един момент нейната цел не е била да отхвърли британското управление. Нито една от нейните заявени цели не е включвала завладяването на Лондон и замяната на монархията с демокрация. Не. Американската революция е била война за отцепване. Декларацията за независимост е била заявление за отцепване. Съединените американски щати са основани от сепаратисти. Целта им била да излязат от Британската империя и да се управляват сами. В американската история са водени две войни за отделяне. Първата е през хиляда седемстотин седемдесет и шеста година, а втората — през хиляда осемстотин шейсет и първа.
Изводите от това твърдение я вълнуваха, но беше още по-любопитна за конкретните последици от него.
— Югът искал да напусне Съединените щати, защото вече не бил съгласен с политиката на федералното правителство — обясни Дейвис. — Вносните мита били основният начин за събиране на приходи. Югът внасял много повече от Севера, така че повече от половината от всички мита били плащани там. Но тъй като населението на Севера било по-голямо, северните щати поглъщали по-голямата част от федералния бюджет. И това било проблем. Индустриалците от Севера дължали самото си съществуване на високите мита. Евентуалното им премахване би означавало край на техния бизнес. Вносните мита били обект на спорове още от хиляда осемстотин двайсет и четвърта година, като Югът ги отхвърлил, а Северът продължил да ги налага. Новосъздадената Конституция на Конфедерацията изрично обявила вносните мита извън закона. С това пристанищата от южните щати получили съществено предимство пред конкурентите си на север.
— А Линкълн не можел да допусне подобно нещо.
— Как би могъл? Федералното правителство щяло да остане без средства. Играта щяла да свърши веднага. По същество основната разлика между Севера и Юга била по отношение на политиката за събиране на приходи и разходване на държавния бюджет. След няколко десетилетия спорове Югът решил, че вече просто не иска да бъде част от Съединените щати. И щатите от Юга се отцепили.
— И какво общо имат Хосепе Саласар и сенатор Роуан с тази история?
— Това, че и двамата са мормони.
Стефани зачака продължението.
Когато обнародвал Прокламацията за освобождение на робите през януари 1863 г., Линкълн вече бил изпаднал в паника. След победата си в битката при Манасъс през юли 1861 г. армията на Съединените щати търпяла само поражения. До решителната битка при Гетисбърг, която щяла да обърне хода на войната, оставали шест месеца. И така, през зимата на 1863 г. Линкълн бил изправен пред криза. Налагало се да удържи контрола както върху Севера, така и върху Далечния запад. Ако Конфедерацията му отнемела и Далечния Запад, това със сигурност щяло да означава пълно поражение за него.
А за да удържи Далечния запад, той трябвало да сключи споразумение с мормоните.
След 1847 г. те се заселили в долината на Голямото солено езеро. Преди тяхното пристигане областта била наричана Великата американска пустиня, а мъртвото езеро наблизо отблъсквало всички желаещи да се установят там. Мормоните работили в продължение на шестнайсет години, построили си град и основали територията Юта. Поискали да бъде обявена за щат, но им отказали — реакция срещу бунтарското им мислене и нетрадиционните им религиозни убеждения, особено полигамията, от която не пожелали да се откажат. Водачът им Бригъм Йънг бил колкото решителен, толкова и способен. През 1857 г. се опълчил на президента Джеймс Бюканън, който изпратил федерална армия от пет хиляди души, за да възстанови реда. За щастие на Йънг, тази войска не била предвождана от военни стратези. Вместо тях командвали политиците, които наредили на войската да прекоси 1600 километра дива пустош, и зимата ги заварила в планинските масиви на границата с Юта. Мнозина от войниците загинали. Йънг мъдро решил, че ще е безсмислено да влиза в открит сблъсък с такава армия, затова възприел партизански тактики — неговите хора изгаряли продоволствените кервани, отвличали впрегатните животни и опожарявали нивите. В крайна сметка Бюканън се оказал притиснат в ъгъла и направил онова, което всеки добър политик би направил на негово място — обявил победата на своята армия и началото на мирни преговори. Пристигнали пратеници с предложение за пълна амнистия за Йънг и мормоните. Конфликтът свършил, без да е даден нито един изстрел между враждуващите страни, а Йънг излязъл от него по-силен от всякога. Към 1862 г. както железопътните, така и телеграфните линии минавали право през територията Юта, за да стигнат до тихоокеанския бряг. Ако Линкълн не искал те да бъдат прекъснати, което щяло да му отнеме всякаква възможност за комуникация с Далечния запад, той трябвало да постигне споразумение с Бригъм Йънг.