— Страхотна история — каза Дейвис. — В средата на хиляда осемстотин шейсет и втора година Конгресът приел закона „Морил“, насочен срещу полигамията. На мормоните това изобщо не им допаднало. Затова в началото на шейсет и трета Йънг изпратил свой представител при Линкълн. Посланието му било съвсем ясно. „Ако ни създаваш неприятности, ще ти отвърнем със същото.“ Което означавало да се прекъснат железопътните и телеграфните линии. Да не говорим за възможността мормонски части да влязат във войната на страната на Юга. Линкълн осъзнал, че проблемът е сериозен. Затова изпратил следния отговор на Бригъм Йънг.
Когато бях малък, се налагаше да разчистваме много дървета от нивите в нашата ферма в Илинойс. Понякога се случваше да попаднем на някой голям дънер. Ако беше твърде здрав, за да го разцепим, твърде влажен, за да го изгорим, и твърде тежък, за да го преместим, браздата просто го заобикаляше. Кажете на вашия пророк, че ще го оставя на мира, ако и той ме остави на мира.
— И точно това се случило — каза Дейвис. — Генерал Конър, който командвал федералните войски в Юта, получил заповед да не се конфронтира с мормоните по въпроса за полигамията — както впрочем и по всеки друг въпрос. Наредили му да ги остави на мира. Следващият федерален закон срещу полигамията бил приет чак през хиляда осемстотин осемдесет и втора. Проблемът станал по-сериозен и хиляди хора били подложени на съдебно преследване заради него. Но Гражданската война вече била далече назад в миналото, а както Линкълн, така и Йънг вече не били сред живите.
— Откъде знаеш за това споразумение?
— Секретни досиета.
— От хиляда осемстотин шейсет и трета година?
Дейвис замълча и Стефани видя, че е разтревожен. Той беше легендарен със способността си да се контролира, но тя го познаваше по-добре от всички. Беше го виждала в най-уязвимите му моменти — както и той нея. Между тях двамата нямаше място за преструвки.
— Мормоните не вярвали на Линкълн — каза Дейвис. — Нямали основание да вярват на никого във Вашингтон. В продължение на десетилетия ги лъгали и отлагали решението на проблемите им. Правителството било най-заклетият им враг. И ето че най-сетне се озовали в по-благоприятната позиция. Така че се съгласили да сключат споразумението, но на свой ред поискали гаранция.
Стефани беше изумена.
— И какво е можел да им предложи Линкълн като гаранция?
— Не знаем целия отговор на този въпрос. Но знаем достатъчно. По-лошото обаче е друго: сенатор Тадеъс Роуан също знае част от отговора. Той е апостол от Мормонската църква, а с изключение на нас те са единствените днес, които изобщо подозират за всичко това.
— Затова ли искаше да проучим Саласар? Заради връзката му с Роуан?
Дейвис кимна.
— Преди около година разбрахме за някои неща, с които се занимава Роуан. Тогава ни казаха и за връзката му със Саласар. Когато ви помолихме да проверите досието му, осъзнахме, че имаме проблем. А сега проблемът е станал още по-голям.