— Предполагам, че ще излезем обратно на улицата някъде, където няма да ни видят — обади се Люк.
— Това е планът.
Малоун откри дървено стълбище, което се изкачваше към нивото на улицата. Изкачи се по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж, и се озова в празно хале. В тъмното пространство наоколо се виждаха сенчести островчета от кашони, найлонови чували за боклук, плотове, манекени и голи метални рафтове. Малоун погледна навън през витрината и видя осветените дървета на площад „Свети Николай“ — бяха на една пресечка зад „Кафе Норден“.
— Ще излезем навън и ще завием надясно — каза той. — Надявам се, че така няма да имаме проблеми. Колата ми е паркирана на няколко пресечки от тук.
— Не мисля, че ще се получи.
Малоун се обърна.
Бари Кърк беше застанал зад Люк Даниълс, опрял пистолет до дясното слепоочие на по-младия агент.
— Крайно време беше — каза Малоун.
11
Солт Лейк Сити, щата Юта
Роуан се беше върнал от парка със същия правителствен хеликоптер. Беше свикнал с такива екстри. Те вървяха с положението му на човек, който разполага с държавна власт. Въпреки това внимаваше никога да не злоупотребява. Беше виждал твърде много от колегите си в политиката да падат отвисоко. Сенатор от Юта беше идеален пример за това. Не беше светия от последните дни, а обикновен езичник, който не се отнасяше с уважение към поста си, а още по-малко към хората, които го бяха избрали. В момента срещу него течеше разследване от комисията по етика, а в кулоарите се говореше, че ще бъде порицан за злоупотреба със служебното положение в особено големи размери. За щастие, тази година предстояха избори, а опозицията вече беше обявила силен кандидат, така че електоратът би трябвало да сложи край на мъките му.
Популярното, но погрешно схващане гласеше, че щатът Юта е населен предимно от светии от последните дни. Случаят не беше такъв. Според последното преброяване те бяха едва 62,1% от населението и този процент намаляваше с всяка изминала година. Роуан беше влязъл в политиката преди четирийсет години като кмет на Прово, третия по големина град. После за кратко беше заемал поста на представител в щатския Конгрес и най-сетне се беше преместил във Вашингтон като сенатор. Историята не познаваше дори намек за скандал, свързан с името му или с неговите занимания. Беше женен за съпругата си от петдесет и една години. Бяха отгледали шест деца — двама адвокати, един лекар и трима учители — които също се бяха оженили или омъжили и имаха собствени деца. Всички бяха отгледани в лоното на Църквата и бяха съхранили вярата си. Сега работеха дейно в местните клонове в различни части на страната. Роуан често ги посещаваше и беше близък и с осемнайсетте си внуци.
Животът му следваше мъдрите слова на пророците. Не пиеше алкохол, не пушеше и не употребяваше кафе или чай. Още първият пророк, Джоузеф Смит, беше обявил тези забрани през 1833 г. Преди няколко години към тях беше добавена и четвърта, която насърчаваше ограничаването на месото в полза на зърнени храни, плодове и зеленчуци. Роуан знаеше за независимото медицинско изследване, проведено сред членовете на Църквата, които практикуваха и четирите въздържания, и резултатите от него не бяха изненадващи. Процентът на болни от рак на белите дробове беше нисък, а на сърдечните заболявания — още по-нисък. Като цяло здравословното състояние на набожните светии от последните дни беше чувствително по-добро от това на нацията като цяло. Стиховете от детския химн, който беше чувал много пъти да се изпълнява в църквата, казваха истината:
Роуан се беше обадил по телефона още от хеликоптера, за да уреди среща на четири очи. Преди двайсет и три години го бяха призовали, за да служи в Кворума на дванайсетте. Апостолите бяха започнали съществуването си като пътуващи съветници, които да отговарят за новите мисии, но постепенно се бяха превърнали в основното управленско тяло на Църквата. Службата беше до живот. От членовете на Кворума се очакваше да посвещават цялата си енергия на своите задължения, но понякога се допускаха и изключения. Както в неговия случай.