12
Малоун направи една бърза преценка на ситуацията. Кърк очевидно беше дошъл при тях въоръжен. Но в цялата бъркотия кой да се сети да провери предполагаемата жертва за оръжие? Въпреки това нещо в този човек от самото начало не беше както трябва.
Обаждането от Стефани беше потвърдило подозренията му.
— Значи работиш с двамата, с които се срещнахме на площада — каза той.
— По-скоро те работят за мен.
Люк стоеше изпънат като войник, а очите му сякаш предлагаха: „Нека да се справим с този кучи син веднага, на място“.
Но Малоун му отговори, също само с очи: „Не“.
Все още не.
Кърк размърда пистолета.
— С огромно удоволствие ще му пръсна мозъка. Така че трябва да правите онова, което ви кажа.
— Полицията пристигна прекалено бързо — каза Малоун. — Нямаше как да не открият телата във водата, но не и толкова скоро. И просто няма начин полицаите да ни проследят с такава бързина. Твоите хора ли ги повикаха?
— Беше добър начин да ви изкарам навън. Да ви накарам да напуснете града.
— А после и онези двамата в морето. На точното място, в точния момент. Има само един начин да са разбрали къде да отидат.
Малоун посочи Кърк.
— Ти си ги повикал. За какво беше целият този цирк?
— Решихме, че ще научим повече, ако проникнем в лагера на противника. Вашият агент души около нас от няколко месеца и задава въпроси. Досега го наблюдавахме търпеливо, но си помислихме, че появата на един предател може да ускори този процес.
— И пожертвахте двама от своите?
По лицето на Кърк премина буреносен облак.
— Не беше част от плана. От тях се искаше да се държат реалистично, да те притиснат и да подсилят ефекта от заплахата. За нещастие, ти реши да ги убиеш.
— Саласар явно иска да скрие много неща.
— Работодателят ми просто желае да бъде оставен на мира. Не му харесва, че вашето правителство се намесва в живота му.
— Мъртъв ли е нашият човек? — попита Люк.
— Ако още не е, скоро ще бъде. Идеята беше да ви подмамим на същото място, където е той, така че да се справим едновременно с всички ви. Но твоята малка хитринка на площада, когато обърна полицията срещу моите хора, провали плана ни.
— Извинявам се, че ви създавам такива затруднения — каза Малоун.
— По-добре още тук да се справим с вас. Този празен магазин ми се струва идеален за целта, както и помещенията отдолу. Така че ще почакаме, докато дойдат моите хора.
— Следят ли те?
Кърк сви рамене.
— Мобилните телефони са много добри за тази цел.
Това означаваше, че Малоун няма време за губене.
— Ти си данит, така ли?
— Посветен и заклет. А сега ще трябва да хвърлиш пистолета си на пода.
Аматьор. Само някой идиот може да накара противника си да хвърли оръжието. Интелигентните хора просто го вземаха.
Малоун бръкна под якето и извади своята берета. Вместо да я хвърли на пода, той я насочи към Кърк, който се сви, но продължи да държи собствения си пистолет насочен към главата на Люк.
— Не ставай глупав — извика Кърк. — Ще го убия.
Малоун сви рамене.
— Давай. Не ми пука. И без това е адски досаден.
Малоун присви око. Не беше ходил на стрелбището от три години. Уменията му на стрелец сигурно бяха малко ръждясали, но току-що беше доказал в открито море, че все още може да стреля. Вярно, че тук беше тъмно, но той прогони всяко съмнение от съзнанието си и се прицели.
— Свали пистолета! — повиши глас Кърк.
Очите на Люк не се откъсваха от пистолета на Малоун, но засега нервите на по-младия мъж явно издържаха на напрежението. Малоун му съчувстваше. Не беше никак приятно да попаднеш между два пистолета.
— Ще броя до три — каза той. — Когато свърша, по-добре да си свалил този пистолет.
— Не бъди идиот, Малоун. Моите хора ще пристигнат всеки миг.
— Едно.
Малоун видя, че показалецът на Кърк се свива около спусъка. Неговата дилема беше ясна. Или трябваше да застреля Люк в главата, при което Малоун можеше да застреля самия него, или да се прицели в Малоун. Кърк нямаше да успее да стреля в Малоун, преди неговият куршум да напусне дулото на собствената му берета. Най-умният ход за Кърк беше да свали пистолета. Но аматьорите рядко избираха най-умния ход.
— Две.
Той натисна спусъка. Изстрелът отекна в помещението. Куршумът се заби в лицето на Кърк и тялото му отхвърча назад. Кърк размаха ръце във въздуха и се стовари на пода.