Достъпът до всеки храм беше ограничен за онези членове на Църквата, които бяха достигнали статута на „препоръчани“. За да получи тази препоръка, светията трябваше да вярва в Бог като Отец и Исус като Спасител. Да подкрепя Църквата и всичките й учения, включително и закона за благочестието, който постановява въздържание извън брака. Да бъде честен, никога да не посяга на семейството си, да поддържа морална чистота и да плаща изискваната годишна такса. Освен това трябваше да спазва всичките си тържествени клетви и да носи храмовите одежди — както нощем, така и денем. Храмовата препоръка се даваше единствено от епископа и председателя на стъблото и оставаше в сила в продължение на две години, след което трябваше да бъде преразгледана.
Да бъдат препоръчани беше благословия, за която всички светии жадуваха.
Роуан влезе за пръв път в храма на деветнайсет години, когато започна да служи в първата си мисия. Оттогава винаги беше поддържал храмовата си препоръка. И сега беше вторият по важност служител на Църквата и може би го деляха само няколко месеца от деня, в който щеше да стане следващият пророк.
— Къде отиваме? — обърна се той към Сноу.
Старецът пристъпваше с мъка.
— Има нещо, което трябва да видиш — отговори той.
С всяко издигане в йерархията Роуан беше научавал нови тайни на Църквата. Тя винаги беше работила на основата на разделянето на информацията, която се предаваше вертикално и хоризонтално само на онези, които беше нужно да я знаят. Беше съвсем логично да има неща, които знаеше единствено човекът на самия връх на организацията.
До едно стълбище ги очакваха двама млади служители. Обикновено в храма служеха само пенсионирани членове на Църквата, но тези тук изпълняваха по-специална функция.
— Трябва ли да се преоблечем? — обърна се Роуан към пророка.
В храма по традиция се носеха само бели одежди.
— Днес няма нужда. Ще бъдем само ние.
Сноу се дотътри до младите мъже и каза:
— Оценявам помощта ви. Опасявам се, че краката ми няма да се справят с изкачването.
Двамата кимнаха, а в очите им се четяха привързаност и уважение. Никой освен апостолите нямаше право да стане свидетел на помощта, която оказваха на пророка. Сноу се отпусна в преплетените им ръце и те повдигнаха крехкото му старческо тяло от бледосиния килим. Роуан ги последва нагоре по викторианското стълбище, като плъзгаше ръката си по парапета от полирано черешово дърво.
Те се изкачиха на третия етаж и влязоха в залата на съвета. Белите стени, белият килим и белият таван излъчваха абсолютна чистота. Лампите във викториански стил грееха ярко. В залата имаше петнайсет тапицирани стола с ниски облегалки. Дванайсет от тях бяха подредени в полукръг, с лице към южната стена, а оттам ги гледаха останалите три, поставени в редица зад едно обикновено писалище.
Централният от трите стола беше запазен единствено за пророка.
Двамата млади мъже настаниха Сноу на стола му и се оттеглиха, като затвориха вратата след себе си.
— За нас тук е най-сигурното място на тази земя — каза Сноу. — Тук се чувствам в най-голяма безопасност.
Роуан изпитваше същото.
— Това, за което ще говорим сега, не бива да се знае от никой друг освен от следващия пророк след теб. Ще бъде твое задължение да му го предадеш.
Двамата никога досега не бяха разговаряли за такава приемственост.
— Казваш, че ще бъда избран? — попита Роуан.
— Нашата традиция отдавна е такава. Ти си следващият поред. Съмнявам се, че колегите ще искат да се отклонят от нея.
Дванайсетте стола, подредени в полукръг, бяха предназначени за апостолите. Мястото, определено за Роуан, беше в центъра на този полукръг — точно срещу пророка, символично отделено от него с писалището. От двете страни на пророка седяха двамата съветници от Първото председателство. Роуан вече беше мислил кои двама ще избере, за да бъдат до него, когато дойде денят да поведе Църквата.
— Огледай се, Тадеъс — заповяда Сноу с прегракнал от вълнение глас. — Пророците ни наблюдават. Всички са загрижени как ще посрещнеш това, което ти предстои да чуеш сега.