— Гледката всъщност е великолепна.
Той отиде и дръпна конзолните резета, френските прозорци се отвориха и позволиха на хладния въздух да се втурне в салона.
— Прекрасно е — каза тя.
Не се гордееше със себе си. Току-що беше прекарала цяла вечер, като непрекъснато беше лъгала един мъж, към когото едно време бе изпитвала истински чувства. Не беше преживяла никакво пробуждане. И изобщо не беше чела наскоро „Книгата на Мормон“. Единствения път, когато се беше опитвала да го направи, още като тийнейджърка, не беше издържала и десет страници. Винаги се беше чудила защо пророците благоговееха пред философията на изгубената цивилизация, описана в книгата. Нефитите бяха изчезнали без следа — без да оставят нито един оцелял и нито един друг спомен за своята цивилизация. Защо трябваше да им подражават?
Беше казала, че измамата е необходима.
Старата й любов Хосепе Саласар беше замесен в нещо, което беше достатъчно важно, за да привлече вниманието на Министерството на правосъдието на САЩ. Миналата седмица Стефани я беше информирала, че Хосепе може би дори е замесен в убийство. Информацията не беше доказана, но беше достатъчна, за да предизвика подозрения.
Беше й трудно да повярва.
— Просто малко разузнаване. Нямам нужда от нищо повече — беше й казала Стефани преди шест месеца. — Саласар може да ти сподели нещо, което не би казал на никой друг.
— Защо смяташ така?
— Знаеше ли, че в испанската му къща има снимка, на която сте вие двамата? Изглежда, е направена преди години. Но си стои там, близо до бюрото му, заедно с останалите снимки на семейството. Точно затова реших да се обърна към теб. Никой мъж не си пази такава снимка, ако няма причина.
Не, никой мъж не го прави. Особено ако е бил женен и е изгубил съпругата си. А след това, миналата седмица, Стефани я беше попитала дали може да ускори нещата и Касиопея беше организирала това пътуване до Дания.
Едно време си мислеше, че обича Хосепе. Той очевидно я беше обичал и явно все още изпитваше чувства към нея. Когато беше отпуснал ръка върху нейната на вечеря и не я беше отдръпнал веднага, беше дал ясен знак. Касиопея беше продължила с измамата, за да докаже както на Стефани, така и на себе си, че всички обвинения са безпочвени. Дължеше това на Хосепе. Той изглеждаше съвсем спокоен, когато беше с нея, и тя се надяваше, че не прави грешка, като го подвежда по този начин. Когато и двамата бяха по-млади, той не беше проявявал към нея нищо друго освен нежност. Връзката им беше приключила единствено защото тя бе отказала да приеме онова, в което вярваха както той, така и техните родители. За щастие, той беше открил друга жена, с която да сподели живота си. Но нея вече я нямаше.
Беше твърде късно да се откаже. Касиопея беше влязла в играта. И трябваше да я изиграе докрай.
— Повечето вечери седя тук или навън на терасата — каза той. — След малко може да излезем навън, за да се насладим на морския бриз. Но първо искам да ти покажа нещо.
Малоун се надигна от земята. Когато мъжът с Касиопея — за когото предполагаше, че е Саласар — отвори френските прозорци, той се беше проснал зад един гъст плет. Люк, от другата страна на терасата, беше изчезнал по същия начин. За щастие, никой не беше излязъл навън.
Люк също се изправи. Малоун се приближи до него и прошепна:
— Ти знаеше ли, че тя ще бъде тук?
По-младият мъж кимна.
Стефани не му беше казала и дума за това, което със сигурност беше нарочно. Малоун се наведе да избърше калта от дрехите си.
Френските прозорци бяха останали отворени. Малоун направи знак на Люк и двамата влязоха в салона.
Саласар поведе Касиопея към библиотеката, която едно време беше царството на дядо му. Именно от него — дядото по майчина линия — се беше научил да оценява начина, по който бяха правили всичко в началото на историята на Църквата, когато небесните закони се бяха спазвали абсолютно. Преди всичко да се промени в името на конформизма.
Как мразеше тази дума.
Америка тръбеше, че защитава свободата на вероизповеданията, че религията е нещо лично и властта не се намесва в работата на църквите. Но нищо не беше по-далече от истината. Светиите бяха подложени на гонения от самото начало. Още в Ню Йорк, където беше основана Църквата, така че бяха принудени да избягат в щата Охайо. Атаките срещу тях бяха продължили и конгрегацията се беше преместила в Мисури, където ги бяха посрещнали с ново насилие, довело до убийства и разрушения. Затова бяха избягали в щата Илинойс — но там се бяха сблъскали с още насилие и в крайна сметка се беше стигнало до истинска трагедия.