Всеки път когато си помислеше за този ден, коремът му се свиваше от ярост. Двайсет и седми юни 1844 г. Джоузеф Смит и брат му бяха убити в Картагена, щата Илинойс. Идеята на убийците беше да унищожат Църквата, като отнемат живота на основателя й. Но се беше случило точно обратното. Мъченическата смърт на Смит беше сплотила светиите и ги беше вдъхновила за победа. Саласар смяташе, че това е доказателство за Божията намеса.
Той отвори вратата на библиотеката и покани гостенката си да влезе. Нарочно беше оставил лампите да светят, защото се надяваше да има възможност да я доведе тук. Не можеше да го направи по-рано, тъй като пленникът му беше затворен наблизо. Но сега душата на онзи човек със сигурност пътуваше към Небесния отец, а пролятата кръв му беше осигурила изкупление. Саласар изпитваше задоволство, че беше подарил тази услуга на своя враг.
„Не убивай човек, освен за да го спасиш.“ Ангелът много пъти му беше казвал тези думи.
— Доведох те тук, за да ти покажа един рядък артефакт — каза той. — След като се разделихме, започнах да колекционирам всякакви неща, свързани с историята на светиите. Притежавам голяма колекция, която пазя в Испания. Но от известно време се радвам на привилегията да бъда включен в един специален проект.
— За Църквата?
Той кимна.
— Избра ме един от старейшините. Гениален човек. Помоли ме да работя пряко с него. При други обстоятелства не бих говорил за това, но смятам, че ти ще го оцениш по достойнство.
Той се приближи до бюрото, за да й покаже една изпокъсана стара книга, която лежеше отворена на кожената попивателна.
— Едуин Ръштън бил един от първите светии. Познавал Джоузеф Смит лично и бил сред най-близките му сътрудници. Бил един от светиите, които са погребали пророка след мъченическата му смърт.
Касиопея се взря в него. Определено изглеждаше заинтересувана.
— Ръштън бил Божи човек, отдаден на Господ и посветен на възстановяването на истинската религия. През живота си се сблъскал с множество препятствия, но преодолял всичките. В крайна сметка се заселил в Юта и останал там до смъртта си през хиляда деветстотин и четвърта година. Ръштън си водел дневник. Жизненоважен източник на информация за ранните години на Църквата, който мнозина смятат за изчезнал.
Той посочи към бюрото.
— Наскоро се сдобих с него.
На един статив наблизо беше опъната карта на Съединените щати и той забеляза, че Касиопея поглежда към нея. Беше забил топлийки с цветни главички в Шарън, щата Върмонт. Палмира, щата Ню Йорк. Индепендънс, щата Мисури. Нову, щата Илинойс. И Солт Лейк Сити, щата Юта.
— Проследяват пътя на светиите от мястото, където е роден пророк Джоузеф, до мястото на основаването на Църквата и от там до Мисури и Илинойс, където сме се заселили, преди да се установим на запад. Прекосили сме цяла Америка и по пътя сме се превърнали в част от нейната история. При това много по-важна, отколкото смятат всички.
Саласар видя, че тя определено е заинтригувана.
— Този дневник е писмено доказателство за това.
— Изглежда важен за теб — отбеляза тя.
Мислите му бяха ясни. Целта му беше неоспорима.
„Разкажи й“, нареди ангелът в главата му.
— Чувала ли си за Пророчеството за Белия кон?
Тя поклати глава.
— Нека ти прочета един откъс от този дневник. Той разказва за едно велико видение.
Малоун беше успял да се придвижи до отворената врата, зад която се чуваше как разговарят Саласар и Касиопея. Люк беше продължил към другите части на къщата, за да се възползва от възможността да разгледа наоколо.
Малоун нямаше нищо против. Самият той искаше да разбере какво прави Касиопея в компанията на един човек, който беше убил агент на Министерството на правосъдието.
Нищо не изглеждаше както трябва.
Касиопея — жена, която обичаше — насаме с този дявол?
С нея се познаваха от две години и в началото бяха всичко друго, но не и приятели. Отношенията им се бяха променили едва през последните няколко месеца, когато и двамата си дадоха сметка, че искат повече един от друг, но нито единият, нито другият беше готов да стигне по-далече. Малоун разбираше, че не са женени и дори не са сгодени, така че всеки можеше да живее така, както намери за добре. Но бяха говорили едва преди няколко дни и тя дори не беше споменала, че ще пътува до Дания. Нещо повече, беше му казала, че през следващата седмица няма да може да мръдне от Франция, защото строителството на замъка изисквало цялото й внимание. Явна лъжа. Колко други лъжи беше изрекла?