Саласар гледаше Касиопея, докато тя изучаваше дневника.
Ръштън беше светия, какъвто искаше да бъде и той самият. Първопроходец, който беше умножил вярата си с добри дела и беше поел семейна отговорност за четири съпруги. Беше удържал правотата си до самия край и беше станал един от онези, които Небесният отец със сигурност беше приел за „пазители на второто му царство“, за което му беше въздал вечна слава. Нима някой можеше да се съмнява, че онези първи светии са били изпитвани докрай, преди да получат последната Божия милост? Разбира се, че не.
Първите светии бяха положили основите на Цион на земята, а той самият и всеки друг от потомците им носеше отговорност за тяхното наследство.
— Касиопея, не искам отново да си отидеш от живота ми. Ще ми помогнеш ли в моята мисия?
— Какво мога да направя?
— На първо и най-важно място, да бъдеш до мен. Успехът ми ще бъде много по-сладък, ако го споделиш. Но има и неща, за които твоята помощ ще ми бъде от полза. През годините се интересувах с какво се занимаваш и проследих твоя проект да построиш замък в Южна Франция.
— Не подозирах, че знаеш за него.
— О, да. Дори съм правил финансови дарения — анонимно, разбира се.
— Изобщо нямах представа.
Саласар винаги се беше възхищавал от нея. Беше интелигентна, с академични степени по инженерни науки и средновековна история. Беше наследила търговските фирми на баща си — конгломерат, стойността на който понастоящем се изчисляваше на няколко милиарда евро. Саласар знаеше за умелото й управление, както и за нейната холандска фондация, която работеше тясно с Обединените нации по здравни и благотворителни проекти в целия свят. Личният й живот не беше обществено достояние и той не беше отишъл по-далече от това, което беше широко достъпно. Но знаеше достатъчно, за да не се съмнява, че изобщо не е бивало да й позволява да си тръгне преди толкова много години.
„И тя няма да си тръгне отново. Никога вече“, каза ангелът в главата му.
— Наистина мислех това, което ти казах на вечеря — каза му тя. — Допуснах грешка — както с вярата си, така и с теб.
Саласар отдавна беше сам. Нито една жена не беше успяла да заеме мястото на покойната му съпруга. Един ден беше открил случайно снимка, на която бяха двамата с Касиопея. Доставяше му радост просто да я гледа, така че я държеше навън, на показ, и й се радваше всеки ден.
А сега тя беше тук. От плът и кръв. Отново. И това го правеше щастлив.
18
Солт Лейк Сити
Роуан слушаше разказа на Сноу и очакваше да разбере какво представлява дървената кутия.
— Бригъм Йънг се изправил срещу няколко поредни американски президенти, за да защитава нашата религиозна и политическа независимост. Не обръщал внимание на Конгреса и на законите, с които не бил съгласен, и се подигравал с местните военачалници. И най-сетне, през хиляда осемстотин петдесет и седма година, чашата на търпението преляла и Джеймс Бюканън прибягнал до извънредната мярка да изпрати войски, които да ни подчинят.
Сноу замълча, после добави:
— Грешката, която допуснали както Смит, така и Йънг, била свързана с многоженството.
Старозаветните пророци като Авраам по правило имали множество жени. Самият Соломон имал 700 съпруги, както и 300 наложници. През 1831 г. Джоузеф Смит отправил молитва към Господ, за да го попита за тази практика, и в отговор получил откровението, че многоженството действително е част от истинския завет, макар че Църквата не дала обществено достояние на тази практика чак до 1852 г.
Многоженство практикували едва около два процента от всички членове на Църквата, като при това всички били избрани по духовни критерии от пророка. В повечето случаи ставало въпрос за по-възрастни жени, неспособни да се грижат за себе си, които влизали в асексуалната роля на втори съпруги, винаги с изричното съгласие на първата жена. Но в корените на многоженството все пак било заложено и умножаването на потомството, защото Господ бил заповядал на всички от своя народ да „сеят семето си“.
Роуан знаеше, че многоженството бе възмутило и накърнило чувството за приличие на американците. Законът „Морил“ от 1862 г. позволил да се отнеме гражданството на всеки, който го практикува. Той бил последван от закона „Едмъндс-Тъкър“ от 1887 г., който обявил многоженството за престъпление.