— Смит и Йънг подценили ефекта от многоженството както за светиите, така и за езичниците — продължи Сноу. — Но вместо да вземат мъдрото решение да се откажат от нещо, което очевидно работело срещу тях, те продължили да го практикуват и настояли за политическа автономия.
Роуан се възхищаваше от това решение.
Светиите се появили в долината на Голямото солено езеро в търсене на убежище. Заселили се в пустош, която никой не пожелал, и поставили основите на общество, в което Църквата и властта били в хармония. През 1849 г. създали временно правителство и пожелали да бъдат обявени за американски щат. Нарекли го Дезерет — названието било взето от „Книгата на Мормон“ и означавало „пчелен кошер“, символ на трудолюбието и сътрудничеството. Границите на щата трябвало да обхващат днешната територия на щатите Юта и Невада, по-голямата част от Калифорния, една трета от Аризона и отделни части от Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Орегон. Молбата да бъдат обявени за щат била отхвърлена. Конгресът все пак приел новата земя със статут на територия, но със свити граници и името Юта. За първия й губернатор бил определен Йънг, който успял да запази непокътнат съюза между Църква и държава.
— От една страна — каза Сноу, — ние сме искали да станем част от по-голямата общност. Да подпомагаме националното благосъстояние. Да бъдем добри граждани. Но от друга, сме настоявали на правото си да живеем така, както намерим за добре.
— Това е било въпрос на вяра. Въпрос на лична свобода. Многоженството е било част от нашата религия.
— Хайде сега, Тадеъс. Ако нашата религия беше изисквала от нас да убиваме други хора, нима щяхме да получим свободата да я изповядваме? Този аргумент е слаб и незащитим. В чисто физически смисъл многоженството е грешка. Трябваше да го осъзнаем много по-рано от хиляда осемстотин и деветдесета година, когато най-сетне сме взели интелигентното решение да го отменим за вечни времена.
Роуан не беше съгласен.
— Бригъм Йънг е взел много мъдри решения — продължи Сноу. — Бил е ефективен администратор, истински визионер. Дължим много на делото му. Но и е допуснал грешки. Това, че не е успял да ги признае приживе, не променя този факт.
Роуан реши да не възразява на Сноу. Имаше нужда от информация, а спорът не беше най-добрият начин да насърчи свободната комуникация помежду им.
— Трябва да поговорим за Пророчеството за Белия кон — заяви Сноу.
Роуан го изгледа вторачено. Правилно ли беше чул?
— Знам за твоите проучвания в тайните архиви. Наясно съм докъде е стигнал брат Саласар в изследванията си. И двамата полагате много усилия, за да изучавате това пророчество.
Роуан реши да не се крие.
— Искам да открия нашата голяма тайна, Чарлс. За всички нас е нужно да я открием.
— Тази тайна е загубена отдавна.
Но каруците, които бяха открили в пустинята, бяха нов източник на надежда.
— Взех решението, след като ми се обади вчера — продължи Сноу. — Нещо ми подсказа, че това е правилното място.
По-възрастният мъж се беше задъхал и замълча, за да си почине.
— Пророк Бригъм е скрил великата ни тайна — каза Роуан — с намерението някой ден да я открием.
Сноу поклати глава.
— Не можем да сме сигурни в това.
Двамата с пророка бяха единствените хора, които можеха да водят този разговор, защото никой друг не беше посветен в историята. За нещастие, двамата знаеха различни части от нея. Роуан беше научил своята с много усилия и проучвания — както в Юта, така и във Вашингтон. Онова, което знаеше Сноу, му беше предадено от неговия предшественик. И точно него искаше да научи Роуан сега.
— Всеки пророк след Бригъм Йънг се е сблъсквал с една и съща дилема. Надявах се да ме отмине, но… — Сноу посочи дървената кутия. — Хайде, отвори я.
Роуан отвори капака. Вътре имаше множество изпокъсани документи, всеки от които беше надеждно запечатан във вакуумиран пластмасов плик. Бяха най-вече книги и стари вестници, пострадали тежко от времето и влагата.
— Това е всичко, което успяхме да спасим от летописния камък през деветдесет и трета — обясни Сноу. — Почти всички са маловажни писания отпреди много години. С изключение на двата документа най-отгоре.