Малоун се отдалечи от бюрото и отново отиде при картата. Някой беше отбелязал с розов маркер щатите Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана.
— Защо са оцветени тези щати? И не ми отговаряй, че не знаеш.
Люк не каза нищо. Малоун посочи щата Юта, който беше отбелязан в жълто.
— А този?
— Това е центърът на цялата проклета история.
Щатът Юта беше крепостта на Църквата на светиите от последните дни. В тази религия с времето се бяха образували няколко фракции, но в Юта беше централата на основната от тях.
— Центърът на кое? — попита Малоун.
— Няма да ми повярваш — отговори Люк. — Но Стефани ми каза по телефона, че има връзка между Джоузеф Смит, Бригъм Йънг, Джеймс Мадисън и Ейбрахам Линкълн. Връзка, за която и тя е научила току-що. Връзка, която е започнала още по времето на отците основатели на Съединените щати.
— И какво ги свързва?
— Конституцията на САЩ.
— Какъв е проблемът?
— Адски сериозен.
21
Дания
Четвъртък, 9 октомври, 9:20 ч.
Саласар говореше по телефона, но не откъсваше поглед от картата. Беше в кабинета си и най-сетне беше успял да се свърже със старейшина Роуан, за да му разкаже какво се беше случило предишния ден в Дания. Опасенията им вече бяха потвърдени. Американското правителство беше съсредоточило вниманието си върху него.
— Стигнали са до теб чрез мен — каза му Роуан. — Във Вашингтон има хора, които не искат да успеем.
Саласар не се съмняваше в това. Винаги бяха имали врагове.
„От самото начало, Хосепе“, каза ангелът в главата му.
Всеки светия знаеше как през 1839 г. Джоузеф Смит почукал на вратата на Белия дом — който описал като „просторен и прекрасен палат, украсен с цялото изящество и изисканост на света“ — и пожелал да се срещне с президента Мартин ван Бюрен. Смит поискал да му бъде представен като светия от последния ден, но молбата му била сметната за някаква безсмислица. Смит настоял и Ван Бюрен го приел с усмивка.
„С цялата си арогантност, Хосепе.“
Смит донесъл писмо, в което се изброявали всички жестокости, с които се били сблъскали светиите в щата Мисури, и се описвали шокиращите посегателства срещу живота и имуществото им. Смит описал и прословутата „Директива 44“, издадена от губернатора на щата Мисури, която призовавала за изтреблението на всички светии. Молбата на Смит била федералното правителство да се намеси, но Ван Бюрен не направил нищо.
„Президентът казал, че ако защити тяхната кауза, ще загуби всички гласове от щата Мисури — припомни му ангелът. — Президентът ни е осъдил, без да ни познава.“
Мнозина президенти след Ван Бюрен се бяха отнесли със същата апатия към проблема.
„Властта винаги се е контролирала от невежество, глупост и слабост.“
Ангелът имаше право.
„Каква е силата на властта? Тя е като въже от пясък, слаба като водата. Тя не уважава нито истината, нито правото. Властниците са срам за американския народ.“
Точно както и пророците с американските президенти, Саласар се отнасяше внимателно със старейшина Роуан. Но не от недоверие към него. От самото начало Роуан беше заявил ясно, че не желае да знае подробностите. Затова Саласар не му беше казал за съдбата на американския агент, за смъртта на двама от собствените си хора и за изчезването на Бари Кърк. Той разбираше необходимостта от съществуването на демаркационна линия между Кворума на дванайсетте и останалата част от Църквата. И Джоузеф Смит, и неговият наследник Бригъм Йънг бяха използвали услугите на хора като самия него, които по същия начин бяха защитавали общото благо.
— Под контрол ли е ситуацията? — попита го Роуан.
— Напълно.
— Много е важно да остане така. Правителството няма да пожали сили, за да ни спре. Това е неизбежно. Няма как да запазим тайната завинаги. За щастие, вече сме близо до целта.
— Няма ли да е полезно за нас да разберем докъде се простират техните познания? — попита Саласар.
— Естествено, че ще е. Може би ти ще можеш да провериш?
— Точно това си мислех и аз.
— Можеш да бъдеш спокоен, Хосепе. Никой от нас не е нарушил нито един закон. Разследването, което провеждат, има за цел единствено да ги информира.
Саласар отново не отговори.
Данитите винаги бяха действали тайно. Както и преди 150 години, привличането на нови членове се осъществяваше само с личен контакт. Събранията им бяха внимателно охранявани. Ученията не се обсъждаха открито, дори с други данити, извън рамките на тези събрания. Членовете на организацията се научаваха да се подчиняват на заповедите на своя водач безусловно и без колебание и от тях се изискваше да доказват, че са достойни за оказаното им доверие — във всяка ситуация, на живот и смърт. Всеки нов член полагаше тържествена клетва да не разкрива нищо пред никого. Наказанието за всяко отклонение от тези правила се прилагаше тайно.