— Люк каза, че се случва нещо, което стига чак до основателите на Съединените щати.
— Това е мой проблем, а не твой.
Малоун се поколеба, преди да каже:
— Приемам този отговор. Освен това приемам, че Касиопея е голямо момиче и може сама да се грижи за себе си.
— Не се съмнявам в нея. Въпросът е ти дали можеш?
Малоун трудно щеше да излъже Стефани. Тя го познаваше толкова добре, колкото и той нея.
— Ти я обичаш, Котън. Независимо дали искаш да си го признаеш, или не.
— Тя не ме е повикала. Значи не е моя работа. Както и ти каза, не сме женени.
— Вече отзовах Люк. Би трябвало скоро да се прибере в Щатите. Хората на Саласар са го видели с теб, така че ефективността му на място е компрометирана.
— Разбират ли се президентът и колежанчето?
— Люк изобщо не знае, че чичо му се е намесил в негова полза. Това беше едно от условията на президента.
Малоун беше впечатлен, че Стефани се беше съгласила да направи такава услуга. Не беше в неин стил. Но пък знаеше от Касиопея, че между бившата му шефка и настоящия президент има някакви чувства. Беше се изненадал, но никога не го беше обсъждал със Стефани. И двамата не обичаха да говорят за такива неща.
— Няма как да се сърдя на момче, което всяка неделя се обажда на майка си — добави Стефани.
Майката на Малоун все още живееше в централната част на Джорджия, във фермата, която беше собственост на семейството й от един век насам. Но за разлика от Люк Даниълс той не се обаждаше всяка седмица. Национални празници, рождени дни, Денят на майката. Контактите им се ограничаваха до тези случаи. Майка му никога не се оплакваше, но тя си беше такава. От устата й нито веднъж не беше излязла лоша дума. На колко години беше вече? Седемдесет? Седемдесет и пет? Малоун не знаеше със сигурност. Как беше възможно да не знае на колко години е майка му?
— Освен това се обадих в Копенхаген — добави Стефани. — Местните власти няма да те притесняват.
Малоун вече се питаше защо книжарницата му не беше обсадена от полицията.
— Счупиха ми витрината — каза той.
— Изпрати ми сметката — отговори тя.
— Може и да го направя.
— Знам, че си ядосан — каза Стефани. — И не те обвинявам. Но слушай, Котън — ще оставиш Касиопея на мира, нали? Не можем да рискуваме с нея. Остави я да работи сама, докато всичко това не приключи. Както сам каза, тя е голямо момиче. Не съм изпратила други агенти за подкрепление. Тя е сама.
— Както кажеш.
Малоун прекъсна връзката и се вторачи в сака. Отново го манипулираха. Изобщо не се съмняваше.
Той пъхна пистолета си обратно в раницата и я прибра под леглото. За съжаление, не можеше да вземе своята берета там, където отиваше. Не беше разрешено да носи оръжие в самолета, а за да го чекира, щеше да му се наложи да отговаря на нежелани въпроси. Едно време и този бонус вървеше в комплект с правителствената служба. Какво пък, сега щеше да се адаптира към ситуацията.
Американското правителство използваше хиляди агенти, за да защитават националните интереси. Едно време и той беше такъв. Днес задачата му беше от по-лично естество. Какво беше казала Стефани току-що за Касиопея? „Не съм изпратила други агенти за подкрепление. Тя е сама.“
Е, нямаше да бъде точно така. И Стефани го знаеше.
Малоун трябваше да побърза. Самолетът му за Залцбург излиташе след два часа.
23
Калундборг
Касиопея приключваше с прибирането на багажа. Не беше взела много — само няколко дрехи, които можеше да носи в различни комбинации, подходящи за случая. Не беше очаквала пътуването да продължи повече от няколко дни, но, за съжаление, мисията й се беше удължила.
Френските прозорци бяха отворени и предлагаха впечатляваща гледка към фиорда и пролива, където силният източен вятър гонеше сиво-кафявите вълни. Хосепе беше уредил престоя й в крайбрежния хотел, като съзнателно не й беше позволил да остане в имението му. Причината за това може да беше неговото желание връзката помежду им да се запази на подобаващо равнище, но може и просто да не искаше тя да бъде там. Касиопея беше в Дания от три дни, а едва снощи той я беше довел в дома си.
Всичко, което се беше случило предишната вечер, продължаваше да я тревожи. Когато целуна Хосепе отново след толкова много години, в съзнанието й се върнаха спомени, които смяташе за забравени. Той беше първата любов в живота й — както и тя в неговия. Винаги се беше отнасял с нея като съвършен джентълмен, а връзката им беше изпълнена с любов, но не и със страст. Църковната доктрина забраняваше секса преди брака. Така че нейното предложение да прекара нощта при него беше рисковано, но не прекалено. Ако не друго, този жест я беше приближил максимално до него.