— Мислиш ли, че са хванали Бари? — попита той.
Задачата на Кърк беше да научи възможно най-много, като действа отвътре, а след това да отклони спасителите си насам. Но нещо се беше объркало.
— Не е много вероятно. Как са се сетили да подхвърлят телефона в автобуса? Брат Кърк в никакъв случай не им е казал нещо доброволно. На площада, точно преди Малоун да насочи полицаите към нас, брат Кърк ми даде сигнал да остана в готовност. Трябваше да го проследим, като използваме устройството в телефона му. Лично докладвах на полицията за убитите в пролива. Аз им издадох местоположението на Малоун. По този начин трябваше да ги изкараме навън и да размътим водата, но планът се обърна срещу нас.
Наистина беше така.
Саласар си спомни за разговора със старейшина Роуан, който беше провел по-рано. От другата страна на Атлантическия океан се случваше нещо важно и скоро можеше да се наложи и той самият да отиде там. Роуан му беше наредил междувременно да научи колкото може повече. И точно това възнамеряваше да направи Саласар.
Той протегна ръка към дистанционното и го насочи към плоския екран, монтиран на срещуположната стена. Появи се картина от кабинета му, записана предишната вечер — двама мъже се ровеха в бюрото му и разучаваха картата, която нарочно беше оставил изложена на статива.
— Бари явно им е казал да дойдат тук, точно както планирахме — отбеляза той.
Двамата с Кърк бяха решили да доведат американците, така че, преди да ги убият, да разберат какво знаят враговете им. Те трябваше първо да открият трупа, а след това, обхванати от гняв, да се отправят към основната сграда. И след като изпуснат нещо, което не биха казали при други обстоятелства, трябваше да се присъединят към своя сънародник във вечността. Е, не беше станало точно така.
Когато видя брояча на записа, Саласар пресметна, че врагът вече е бил в неговия дом в момента, в който Касиопея беше излязла заедно с него. Не беше част от плана.
Разбира се, снощи той изобщо не бе предполагал, че ще има някакви проблеми. От съобщението, което беше получил на телефона си по време на вечеря, беше останал с впечатлението, че всичко се движи гладко по план.
— По-младият мъж е онзи, който открадна самолета и снощи беше в Копенхаген — обясни неговият помощник. — А този до картата е Малоун.
— Защо са оцветени тези щати? — попита Малоун. — И не ми отговаряй, че не знаеш. Стефани ти се обади в колата, за да те инструктира. Едно време се обаждаше и на мен.
— Тези щати са проблемът, за който говорим.
Саласар видя как Малоун посочи към щата Юта на картата.
— А това?
Отговорът на този въпрос изненада Саласар.
— Ситуацията е сложна. Няма да ми повярваш. Но има връзка между Джоузеф Смит, Бригъм Йънг, Джеймс Мадисън и Ейбрахам Линкълн. Връзка, която е започнала още по времето на отците основатели на Съединените щати.
— И какво ги свързва?
— Конституцията на САЩ.
Саласар и неговият помощник видяха как двамата американци намериха каталога за търга на бюрото и отбелязаната страница, на която беше офертата за „Книгата на Мормон“. Саласар изключи записа, доволен от идеалната работа на миниатюрната камера, инсталирана на тавана. Наистина бяха научили нещо ново от враговете си.
— След няколко минути потеглям за Залцбург — каза той.
— Сам ли ще пътувате?
— Не. Госпожица Вит ще ме придружи.
— Разумно ли е това?
Саласар си даваше сметка, че работата на помощника му беше да го защитава — особено в светлината на всичко, което се беше случило през последните двайсет и четири часа.
— Приятели сме отдавна, така че тя се радва на пълното ми доверие.
— Не исках да ви обидя. Просто може би ще е по-добре, ако се справим сами със ситуацията.
— Аз искам тя да ме придружи.
Саласар не беше готов да приеме нищо негативно за Касиопея. Продължаваше да усеща допира на нейните устни по кожата си и електрическия заряд, който го беше разтърсил. Тя не му беше дала никакви основания да се съмнява в нея.
— Въпросът не подлежи на обсъждане — добави той.
Помощникът му кимна и смени темата:
— Малоун ни е длъжник, защото уби нашите братя. Гледах от брега, но бях безпомощен.