„Трябва да се подкрепяме и да се защитаваме във всичко — каза ангелът в главата му. — Ако нашите врагове се кълнат срещу нас, ние също трябва да се закълнем срещу тях. Така ще посветим мнозина в Господ и ще умножим Неговото царство. Кой може да ни спре?“
Никой.
— Бъди готов да потеглим след малко — нареди Саласар.
Помощникът му излезе. Саласар се замисли за предстоящите няколко часа и се запита дали не действаха твърде дръзко и твърде хитроумно и дали по този начин не даваха на врага си твърде голяма свобода на действие. Идеята да изпрати Кърк сред тях навремето изглеждаше съвсем логична. Може би тя беше струвала живота на неговия другар.
Дали някой от вчерашните американци, а може би и двамата, нямаше да заминат за Австрия? В такъв случай Саласар можеше да научи каква е съдбата на Кърк и да се разправи лично с тях.
Небесният отец може би щеше да се отнесе с благосклонност към него и да му изпрати не друг, а Котън Малоун.
25
Вашингтон, окръг Колумбия
11:00 ч.
Стефани беше в лимузината, а до нея седеше Едуин Дейвис. Беше спазил обещанието си да я посрещне на летището, когато кацна с вътрешния полет на „Делта“ от Атланта. Беше й казал да си вземе багаж, защото може да се наложи да остане в продължение на няколко дни. С изключение на това, Стефани нямаше никаква представа какво да очаква.
Придвижваха се на пресекулки в сутрешното задръстване, лепкаво като сироп. Дейвис я беше поздравил сърдечно, но след това беше потънал в мълчание и бе извил глава към прозореца. Тя също гледаше навън, за да се порадва отново на мемориалния комплекс на Линкълн, паметника на Вашингтон и Капитолия. Макар че беше живяла и работила в града с известни прекъсвания през последните трийсет години, забележителностите продължаваха да я впечатляват.
— Интересно — обади се Дейвис, почти шепнешком. — Началото на всичко е поставено от неколцина мъже, събрани зад една заключена врата в жестоката лятна жега на Филаделфия.
Стефани беше съгласна, че постигнатото граничи с чудо. Петдесет и пет делегати от дванайсет щата пристигнали през май и останали до септември 1787 г. Роуд Айланд не изпратил представители, защото отказал да участва, а двама от тримата делегати от щата Ню Йорк си тръгнали още в началото. Но мъжете, които останали, успели да извършат политическо чудо. Шейсет процента от тях били участвали в Американската революция. Повечето били служили както в Конгреса на Конфедерацията, така и в Континенталния конгрес. Неколцина заемали длъжността губернатор. Повече от половината били прависти, а останалите — представители на разнообразни професии в областта на търговията, производството, транспорта, банковото дело и медицината. Имало един свещеник и няколко фермери. Двайсет и пет от делегатите били собственици на роби. Двама — Джордж Вашингтон и губернатор Морис — били сред най-богатите хора в страната.
— Знаеш какво е станало накрая, нали? — попита Дейвис. — Когато е дошъл моментът да подпишат?
Стефани кимна.
— В онзи ден присъствали само четирийсет и двама души, от които се подписали само трийсет и девет.
— Пръв се подписал Вашингтон, а след него се изредили всички представители на различните щати, от най-северните до най-южните. Никой не бил особено въодушевен. Натаниъл Горъм от щата Масачузетс заявил, че се съмнява новата държава да издържи сто и петдесет години. Но ето че още сме тук. Още ни има.
Тя се зачуди защо Дейвис е толкова обезсърчен.
— Онова, което се е случило през тези няколко месеца във Филаделфия, се е превърнало по-скоро в легенда, отколкото в исторически факт — продължи той. — Ако гледаш историческите предавания по кабелните телевизии, може да останеш с впечатлението, че тези хора са били безгрешни. — Дейвис се обърна към нея и добави: — Нищо не е по-далече от истината.
— Едуин, аз знам, че основателите на държавата не са били съвършени. Чела съм записките на Мадисън.
Най-доброто историческо свидетелство за събитията във Филаделфия си оставаха „Записки от дебатите на федералния конвент от 1787 г.“ на Джеймс Мадисън. Макар че не бил официалният секретар на конвента, Мадисън си водил старателни бележки, които преписвал всяка вечер. Първоначално делегатите се събрали, за да нанесат поправки в някои от най-непрактичните членове от Договора за Конфедерацията, но бързо решили напълно да ги отхвърлят и вместо това да съставят нова Конституция. Ако знаели за това намерение, повечето щати щели да отзоват своите делегати и така да сложат край на конвента. Затова заседанията се провеждали тайно, а впоследствие работните документи, съставяни от официалния секретар, били унищожавани. Оцелели единствено записките за приетите резолюции и гласуването по тях. Други делегати също си водили бележки, но записките на Мадисън се смятаха за най-авторитетния източник по въпроса за всекидневната работа на делегатите.