— Проблемът с тях е в това, че не може да им се вярва напълно — отбеляза Дейвис.
Стефани знаеше и този факт.
— Той не ги е публикувал чак до хиляда осемстотин и четирийсета.
Мадисън с готовност признавал, че през петдесет и трите години, изминали междувременно, е украсявал спомените си и е нанесъл безброй поправки, заличавания и добавки в текста. Редакциите бяха толкова многобройни, че вече беше невъзможно да се разбере със сигурност какво се беше случило наистина. Ситуацията се утежняваше допълнително от отказа на Мадисън да публикува своите записки, докато всички членове на конвента, включително и самият той, все още са между живите.
А това означаваше, че всеки, който би могъл да ги опровергае, вече е бил мъртъв, когато най-сетне бяха публикувани.
— Тези записки са в основата на многобройни ключови решения на Върховния съд — продължи Дейвис. — Всеки ден ги цитират както федерални, така и щатски съдии, в качеството им на израз на предполагаемите намерения на отците основатели. Цялата ни конституционна юриспруденция буквално се опира на тях.
Стефани се запита дали това имаше връзка с думите на Дейвис от вчера, че Върховният съд е сгрешил в решението си по делото „Тексас срещу Уайт“. Но знаеше, че той ще й каже едва когато прецени, че е дошъл подходящият момент.
Тя погледна навън. Движеха се на северозапад, покрай Университета в Джорджтаун, по един живописен булевард с дървета от двете страни. Стефани познаваше този район — много от чуждестранните посолства бяха наблизо. Най-сетне колата се доближи до една порта от ковано желязо, охранявана от пазачи в униформи, която веднага се отвори пред тях.
Стефани знаеше къде се намират. Във Военноморската обсерватория.
Седемдесет и два залесени акра на един хълм, тринайсет от които съставляваха резиденцията на вицепрезидента на Съединените щати.
Колата зави по улица, която обикаляше в кръг около обсерваторията, и Стефани видя триетажна къща с фасада от бели тухли. Многобройните й прозорци бяха украсени с дървени капаци в тревистозелено.
Колата спря и Дейвис слезе. Стефани го последва.
Двамата се изкачиха по стъпалата до верандата с тръстикови мебели, боядисани в бяло. В цветните лехи цъфтяха късни рози.
— Каква работа имаме при вицепрезидента? — попита тя.
— Никаква — отговори Дейвис и се насочи към входната врата.
Те влязоха в просторно фоайе, застлано с дебел персийски килим в зелено и бежово. В съответствие с архитектурната традиция на английския барок, в която беше изградена къщата, стаите бяха преходни, без коридори помежду им. В декора преобладаваха върбовозелено, лимоненожълто и светлосиньо. Дейвис посочи надясно и тръгна натам. Стефани го последва в трапезарията.
На масата седеше президентът Робърт Едуард Даниълс-младши, по прякор „Дани“. Носеше костюм и вратовръзка, но беше свалил сакото си и го беше оставил на облегалката на стола. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите.
Стефани успя да скрие усмивката си.
— Седни — каза й президентът. — Трябва да поговорим.
— За какво?
— За твоя проблем.
— Аз имам доста проблеми — отбеляза тя.
— Но само един — отговори президентът, — който е свързан с Тадеъс Роуан, уважавания сенатор от Юта.
26
Солт Лейк Сити
9:00 ч.
Роуан влезе в хотел „Монако“ в самия център на града, на две пресечки южно от площад „Темпъл“. Солт Лейк Сити беше проектиран и построен така, че основните улици в града се кръстосваха под прав ъгъл и всички водеха началото си от централния площад. Бригъм Йънг беше постановил всяка улица да бъде достатъчно широка, за да позволи на конска каруца да направи обратен завой, „без да се прибягва до ругатни“. Неговият план се следваше и до днес и беше приложен в множество населени места, построени по-късно.