Хотел „Юта“, който беше собственост на Църквата и се намираше близо до централния площад, едно време беше известен като най-добрия хотел в града. Но беше затворен през 1987 г., а сградата беше преустроена в административен център на Църквата. Сега първото място се заемаше от хотел „Монако“ — разположен в сграда, която преди беше служила за банка и си оставаше една от забележителностите на града. Роуан беше предложил този хотел на мъжете, които в момента бяха настанени на последния етаж, в апартамент „Маджестик“ — наречен така заради величествената гледка към центъра на града и стръмните склонове на планините Уасач и Оукър от другата страна на долината на Голямото солено езеро.
В апартамента го очакваха трима мъже. Неговият оперативен екип. Бяха събрани преди повече от три години и бяха готови за предстоящата битка.
Той влезе и се ръкува с всички. Събирането беше запланувано още преди няколко седмици, но след откриването на каруците и разкритията от дървената кутия разговорът беше станал още по-наложителен.
И тримата бяха опитни адвокати. Двама от тях бяха управляващи партньори в големи правни кантори — едната в Ню Йорк, другата в Далас. Третият беше преподавател по право в Юридическия факултет на Колумбийския университет. И тримата бяха водили и печелили дела във Върховния съд на САЩ. Бяха уважавани, блестящи професионалисти и услугите им струваха скъпо. Роуан ги беше избрал един по един, след като се беше уверил, че всички споделяха едни и същи политически убеждения.
В апартамента имаше сребърна количка със сокове, плодове и кроасани. Всеки напълни чинията си, после и четиримата се настаниха около масата от орехово дърво, която заемаше почетно място в един ъгъл. Далече под тях по улиците на Солт Лейк Сити пулсираше сутрешното движение. Непрекъсната броеница от фарове в далечината очертаваше магистрала 15, която пресичаше щата от север на юг.
— Кажете ми какво е положението в страната — започна Роуан.
— Имаме способни хора на място във всеки щат, готови за действие — отговори единият от адвокатите. — Ще имаме полза от тях, когато дойде моментът. Всички са различни специалисти — връзки с обществеността, право, държавно управление, академични сфери. Всичко, което ни трябва.
— Секретност?
— Засега нямаме проблеми в това отношение, но продължаваме да се скъпим на информация и да сме щедри с парите.
— Къде ще бъде основният тласък?
— В Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана, както се уговорихме. Настроенията са най-ясни в тези щати. Проучванията показват, че населението няма да се противопостави. Така че сме готови със законодателни мерки, които можем да приложим във всеки един момент.
Това щеше да придаде на движението национален размах, макар че щатът Юта щеше да си остане начело.
— Видяхте ли петицията от Тексас? — попита го другият адвокат.
Роуан кимна. Петицията беше отпреди две седмици. Повече от 125 000 души се бяха подписали, че вече не желаят да бъдат част от Съединените щати.
— Не сме подкрепяли движението, но не сме се опитвали и да му попречим. Началото на петицията беше поставено от една периферна организация. Погледнете въведението.
Роуан взе предложения му таблет и погледна текста на дисплея.
При положение че щатът Тексас поддържа балансиран бюджет и представлява петнайсетата по големина икономика в света, са налице практически основания за оттеглянето на Тексас от Съединените щати, за да се съхрани жизненият стандарт на жителите му и да се защитят техните права и свободи в съответствие с изначалните идеи и убеждения на основателите на нашата държава, които вече не се отразяват от федералното правителство.
Формулировката му харесваше, но не и коментарите на авторите на петицията пред представители на пресата. Бяха твърде радикални. Твърде фанатични. Някои от нещата, които казваха, звучаха абсурдно. Но петицията все пак беше постигнала нещо — беше привлякла общественото внимание към проблема и новинарските канали с наслаждение го предъвкваха от няколко дни насам.
— В щатите Джорджия, Флорида, Алабама и Тенеси вече е започнало събирането на подписи под подобни петиции. Но никъде дори не се доближават до тези сто двайсет и пет хиляди от Тексас. По-скоро са рекламен трик, но в никакъв случай не ни пречат.
Роуан остави таблета на масата.
— Трябва да изнесем този проблем от южните щати.
— Знаем това — съгласи се единият от адвокатите. — Според едно наскорошно национално проучване на „Зогби“ осемнайсет процента от жителите на САЩ подкрепят излизането на своя щат от съюза. Друго проучване на „Хъфингтън Поуст“ показва, че според двайсет и девет процента от хората, на щата трябва да се позволи да се отцепи, ако мнозинството от жителите му искат това. Но има нещо по-интересно. В същото проучване трийсет и три процента от респондентите все още не са решили каква е позицията им по този въпрос.