— Не би трябвало да е проблем. Ако успея да купя тази книга, веднага ще изляза на първо място в неговия списък със задачи.
— Тогава я купи. Няма значение колко струва.
— Нали знаете, че трябва да му се плати с куршум в главата?
— Той ще си плати за онова, което е направил с нашия човек. Но все още не. Бъди търпелив.
— В чакането съм специалист — отговори Малоун и прекъсна връзката.
Стефани вторачено изгледа Даниълс.
— Стефани — каза той. — Ако изгубим този път, това е краят.
Касиопея се опитваше да се наслаждава на вечерята, но появата на Котън я бе притеснила. Хосепе също изглеждаше разсеян. Беше й се извинил, като беше изказал предположението, че въпросният Малоун не е с всичкия си. Тя отново беше предложила да се обърнат към полицията, но той беше отказал. Десет минути по-късно в ресторанта се появи друг мъж — млад, мускулест, късо подстриган — който очевидно работеше за Хосепе. Двамата излязоха навън.
Дали беше данит?
Касиопея ги наблюдаваше през прозореца, като отпиваше от водата си и се преструваше, че не се интересува от тях. Котън се беше появил с нарочната цел да извести за присъствието си както Хосепе, така и нея самата. В това нямаше никакво съмнение, но той искаше тя да разбере и за убития агент. Дали беше възможно Хосепе наистина да е замесен?
— Харесва ли ти храната? — попита той, когато се върна на масата.
— Много е вкусно.
— Главният готвач на хотела е легендарен. Обичам да идвам тук, когато съм в града.
— Често ли идваш?
— В Залцбург има дейно стъбло, основано през деветдесет и седма, което вече наброява повече от хиляда членове. Няколко пъти съм ги посещавал като част от задълженията ми в Европа.
— Църквата наистина е станала световна.
Саласар кимна.
— Над четиринайсет милиона членове. И повече от половината живеят извън Съединените щати.
Касиопея се опитваше да го успокои и да му помогне да забрави за прекъсването. Но виждаше, че Саласар все още е разтревожен.
— Онова, за което спомена Малоун — каза тя. — Че те разследва правителството на САЩ. Има ли нещо вярно?
— Носят се такива слухове. Казаха ми, че има нещо общо с Църквата и някаква вендета на правителството срещу нас. Но не знам нищо със сигурност.
— А обвинението, че си убиец?
— Това беше скандално, също както и личните му нападки срещу теб.
— Кой е този Бари Кърк?
— Той работи за мен и наистина е изчезнал от няколко дни насам. Налага се да призная, че тази част от думите му наистина ме разтревожи.
— В такъв случай трябва да се обадим в полицията.
Хосепе изглеждаше обезпокоен.
— Все още не. Моят помощник проверява какво се е случило. Възможно е Бари просто да е напуснал, без да предупреди. Трябва да съм сигурен, преди да замеся властите.
— Благодаря ти, че ме защити.
— Беше удоволствие за мен, но искам да знаеш, че няма за какво да се тревожиш. Току-що казах на моя помощник да се обади по телефона в Солт Лейк Сити и да докладва какво се е случило. Надявам се, че църковните власти ще се свържат с подходящите хора в правителството, за да се уверят, че никога повече няма да видим господин Малоун.
— Той отправи някои доста крайни обвинения.
Хосепе кимна.
— Несъмнено замислени така, че да предизвикат реакция.
— Искам да знаеш, че ако мога да ти помогна по някакъв начин, ще го направя.
Хосепе явно оценяваше нейната загриженост.
— Това означава много за мен.
Той хвърли поглед на часовника си.
— Да се приготвим ли за търга? Ще се срещнем във фоайето след петнайсет минути.
Двамата станаха от масата и излязоха от ресторанта, за да се върнат в хотела. Тревогата й се беше превърнала в истински страх.
За нещастие, Хосепе изобщо не беше прав. Това изобщо не беше последният път, когато щяха да видят Котън.
30
Залцбург
19:00 ч.
Малоун взе душ и се преоблече — изгладен панталон, риза „Къти & Сарк“ с отворена яка и блейзър. Беше донесъл тези дрехи специално за търга, ако изобщо решеше да отиде на него. Но след като видя Саласар, вече знаеше, че трябва да отиде.
Според брошурата, която беше намерил в кабинета на Саласар, търгът щеше да се проведе в Златната зала на „Хьоензалцбург“. Крепостта беше с два бастиона, по-ниският от които беше изсечен направо в скалата. И двата бяха настръхнали от назъбените парапети и кулите, характерни за една средновековна твърдина. Малоун беше ходил веднъж там и се беше разхождал по извитите коридори, които водеха покрай величествените зали и блестящите в злато салони надолу към тъмницата.