Заливаха я вълни на съмнение. Така че си нареди да се концентрира.
Нямаше как да предвиди какво ще се случи тук.
Малоун стоеше пред залата, слушаше как купувачите наддават и оглеждаше обстановката. Имаше около петдесет души, седнали на столове, обърнати към малката сцена. Залата грееше от златните барелефи, позлатените стени и огромната камина в единия ъгъл. Колоните бяха от червен мрамор. Високият таван беше украсен със златни дискове, които светеха като звезди. Едно време тук бяха пирували принцове, а сега залата беше превърната в туристическа атракция и се даваше под наем за специални събития.
Малоун беше забелязал Саласар и Касиопея, които седяха отпред и не откъсваха очи от водещия. В момента той приемаше оферти за една порцеланова ваза. Малоун погледна в каталога. До „Книгата на Мормон“ оставаха още три предмета. Той провери телефона си.
Имаше съобщение от Стефани, което гласеше, че парите вече са преведени и ако има нужда, ще бъдат изпратени още.
Малоун се усмихна. Никак не беше лошо президентът на Съединените щати да ти бъде банкер.
Саласар едва удържаше вълнението си. През целия си живот беше мечтал да държи в ръцете си нещо, което самият пророк Джоузеф вероятно беше докосвал. Знаеше за драматичните събития, които съпровождаха отпечатването на първите 5000 екземпляра от „Книгата на Мормон“. Задачата била твърде голяма за малката печатница в северната част на щата Ню Йорк, която се нагърбила с нея. Били необходими осем месеца, за да се отпечатат почти три милиона страници, необходими за първия тираж. На 26 март 1830 г. книгите най-сетне били готови. Първоначално се продавали по 1,75 долара, но поради недостатъчния интерес към тях цената била свалена на 1,25 долара. В крайна сметка един от първите светии, Мартин Харис, продал 150 акра от фермата си, за да събере дължимите 3000 долара за печатницата.
„Не бива да пазиш собственото си имущество, а да го дадеш свободно за отпечатването. Тъй е било речено на старейшина Харис — каза ангелът в главата му. — С неговата саможертва е започнало всичко.“
Единайсет дни след излизането на книгата вярващите се събрали във Файет, щата Ню Йорк, и официално поставили основите на организацията, която осем години по-късно щеше да получи названието Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
„Това е твоят миг, Хосепе. Пророците те гледат. Ти си техният данит — онзи, който знае що е заложено на карта.“
Саласар беше дошъл, за да се сдобие със съкровището. И не само с него.
Защото той желаеше и книгата, и Касиопея. Колкото по-дълго време прекарваше с нея, толкова повече я искаше.
Не можеше да го отрече. А и не искаше.
31
Вашингтон, окръг Колумбия
Стефани не бързаше със закуската, която бяха сервирали на масата на президента. Не беше особено гладна, но храната й даваше време да помисли. Занимаваше се с това твърде отдавна, за да не познава правилата. Някои от игрите, в които беше принудена да участва, бяха глупави. Други бяха безсмислени. Трети бяха досадни. Но понякога се случваше нещо, което можеше да има съдбоносно значение.
— Двамата с Едуин работим по това вече повече от година — каза Даниълс. — Само двамата, с малко помощ от тайните служби. Но ситуацията ескалира. Когато Роуан се зае с теб, вече знаехме със сигурност какво иска.
Тя остави вилицата си.
— Не ти ли харесват яйцата?
— Всъщност мразя яйца.
— Не е толкова зле, Стефани.
— Не е толкова зле за теб, защото не те очаква разследване от Конгреса — за което очевидно си знаел, че ще се случи.
Даниълс поклати глава.
— Само се надявах, че ще се случи, но не го знаех със сигурност.
— Надявал си се, така ли?
Той бутна чинията си настрани.
— Всъщност и аз не съм чак такъв фен на яйцата.
— Тогава защо ги ядем?
Даниълс сви рамене.
— Не знам. Просто им казах да приготвят някаква храна. Не ми е лесно.
— И защо сме тук, а не в твоя кабинет?
— Там има твърде много очи и уши.
Беше странен отговор, но Стефани реши да не настоява.
— Нали си даваш сметка, че Мери Тод най-вероятно е страдала от биполярно разстройство? — попита Даниълс.
— Тази жена има толкова тежка съдба. Изгубила е почти всичко скъпо на сърцето си. Невероятно е, че все пак не е полудяла съвсем.