— Ти си професионалист, Стефани. Можеш да се справиш. Трябва да се справиш. Искам от теб да се срещнеш с Роуан и да спечелиш доверието му.
— И защо смяташ, че той ще ми се довери?
— Кажи му, че не можеш да приемеш неговата призовка. Ако го направиш, това ще сложи край на кариерата ти. Но разбираш защо я е изпратил. Никой държавен служител няма да отговори на толкова широко формулирано искане, без да окаже съпротива или да се опита да постигне някакъв компромис. Той очевидно цели нещо определено. Така че го попитай какво иска и му предложи сделка.
— Пак ти казвам, че няма начин той да ми повярва.
— Ще ти повярва. Защото снощи пуснахме по секретните канали слуха, че си на път да загубиш работата си.
Стефани беше държавен служител, а не политическо назначение, и беше подчинена пряко на министъра. След края на мандата на Даниълс, когато следващият президент щеше да назначи нов кабинет, тя нямаше да бъде уволнена, но можеше да бъде преместена на друг пост. Вече беше преживяла няколко смени на президентската администрация и много пъти се беше питала докога ще издържи.
— И защо да съм на път да загубя работата си?
— Защото крадеш.
Стефани си помисли, че не беше чула както трябва.
— Крадеш от специалната сметка, от която се финансират тайните ти операции. Доколкото разбрах, в нея всеки ден има няколко милиона долара, с които разполагаш лично, и тези средства не подлежат на обичайните ревизии от страна на Комисията за финансов надзор към Конгреса. За съжаление, до нас е достигнала информацията, че около петстотин хиляди долара от тази сметка липсват.
— И как е достигнала тази информация до вас?
— Секретно е — отговори Даниълс. — Но ти ще кажеш на Роуан, че имаш проблем и неговата призовка може да привлече нежелано внимание върху този проблем. Попитай го какво можеш да направиш за него, за да оттегли призовката си.
— И защо ще ми повярва той?
— Защото ти наистина си откраднала от тази сметка и аз разполагам с документи, с които мога да го докажа.
32
Залцбург
Саласар беше готов.
Наложи си да се успокои и да прояви търпение.
— Следващото ни предложение — каза водещият — е оригинално издание на „Книгата на Мормон“ с печат от Палмира, щата Ню Йорк, и надпис „Отпечатано от Е. Б. Грандин по поръчка на автора през 1830 г.“. Произходът на книгата е потвърден от специалисти, както е описано в каталога. Изданието е рядка находка.
Реалната пазарна стойност на книгата беше 150 хиляди евро, плюс-минус няколко хиляди. Саласар се съмняваше, че някой от присъстващите на този търг разполага със средствата да го победи — всички продажби досега бяха осъществени на съвсем скромни цени. От друга страна, той се беше научил да не подценява страстите на колекционерите.
— Първоначалната цена е сто хиляди евро — обяви водещият. — Ще се движим на стъпки от хиляда евро.
Правилата на търга бяха обичайните за „Доротеум“. Първоначалната цена обикновено беше висока. Ако никой не я приемеше, обектът се връщаше на собственика му. Когато не беше обявен таван на търга, както в този случай, печелеше най-високата оферта, колкото и да беше тя.
Саласар помръдна дясната си ръка, за да покаже, че влиза в наддаването със сто хиляди. Вече беше уведомил организаторите, че ще участва в наддаването за книгата.
— Имаме сто хиляди — обяви водещият.
— Сто и двайсет хиляди — обади се един мъж от другата страна на пътеката.
— Сто и петдесет — заяви Саласар.
— Предложена е цена от сто и петдесет хиляди евро. Има ли по-висока цена?
Никой не отговори. Саласар беше доволен.
— Сто и шейсет хиляди — обади се нов глас.
Саласар се обърна и видя Котън Малоун, който стоеше прав в дъното на залата.
— Това е онзи човек от по-рано — каза Касиопея.
— Наистина е той — прошепна в отговор Саласар.
Малоун пристъпи напред и се настани на един свободен стол.
— Имаме цена от сто и шейсет хиляди евро — обяви водещият.
— Сто и седемдесет — каза Саласар.
— Двеста хиляди! — обяви Малоун.
Водещият изглеждаше изненадан. Саласар също.
— Моля да проверим дали господинът може да докаже необходимите средства — каза той.
Това беше разрешено, особено когато наддаването надхвърляше пазарната цена. В противен случай собствениците на предлаганите предмети и спекулантите можеха да вдигнат цената до абсурдни нива, които не бяха готови да заплатят.