— Не бива точно вие да влизате там.
Касиопея беше благодарна на тъмнината, която скриваше разтревоженото й лице. Във всеки друг случай мъжът щеше да бъде напълно прав.
— За съжаление — отговори тя, — аз съм единствената, която може да влезе.
37
Малоун последва Саласар нагоре по стълбите, изсечени в скалата — гладки и вдлъбнати от вековете, през които по тях се бяха изкачвали човешки крака. Стълбището ги отведе в една малка зала. Ниският таван и неравните стени свидетелстваха, че преди е била пещера. Малоун намери ключа и запали една редица от електрически крушки с формата на свещи. Около тях се разнесе топло сияние и освети шест арковидни ниши, подредени в стената срещу входа. Малоун знаеше какво представляват — места за свещениците, на които да седят по време на литургията. Това беше параклисът на света Гертруда, осветен през XII в. и все още използван за църковни служби. В центъра му се издигаше готическа колона, а отляво на нея се виждаше олтар с глинени съдове, които приличаха на артефакт от истински подземни катакомби. Олтарът беше украсен с изображения на котва, разпятие и пламък, които представляваха божествените добродетели на надеждата, вярата и любовта. Пред олтара бяха подредени пет дъбови пейки.
— Насам — нареди Малоун на Саласар и махна с пистолета към пейките.
Малоун се настани между Саласар и изхода. Светлината на електрическите свещи едва разпръскваше мрака с бледото си жълто сияние, което потрепваше като пламък от истинска свещ на вятъра. Малоун сложи дървената кутия на олтара.
— Бях изненадан, че ми позволи да спечеля. Един милион евро не са толкова много за човек като теб.
— Може ли да попитам защо американското правителство проявява такъв интерес към покупките ми?
— Интересуваме се от теб.
— Стана ми пределно ясно.
Малоун караше на сляпо. Разполагаше единствено с оскъдната информация, която беше събрал миналата вечер в кабинета на Саласар.
— Разкажи ми за Тексас, Хаваи, Аляска, Върмонт и Монтана.
— Виждам, че си бил в жилището ми. Това не е ли незаконно?
— И Юта. Да не забравяме и този щат. Защо един гражданин на Испания и Дания толкова се интересува от шест американски щата?
— Чувал ли си за Пророчеството за Белия кон?
Малоун сви рамене.
— Не мога да твърдя подобно нещо.
— То е част от моята вяра. Пророчеството предрича велика промяна за Америка. Промяна, в която ще участват светиите от последните дни.
— Нали не ми говориш за теорията, че мормоните ще превземат света? Това наистина е обидно за твоята религия.
— По този въпрос сме на едно мнение. И не. Не говоря за това. Конституцията на Съединените щати е свещена за нас. Нашата доктрина и заветите ни ясно декларират, че американската Конституция е боговдъхновен документ, създаден от ръцете на мъдри мъже, насочвани от Бог, за да ги освободи от робството. Тя е златната среда между анархията и тиранията. Всичко, което е в повече или в по-малко от Конституцията, е родено от злото. Нашият основател, пророк Джоузеф Смит, е вярвал в тези постулати. Но ние почитаме този документ в неговата цялост, както е създаден да бъде разбиран.
— За какво говориш, по дяволите?
Саласар се усмихна така, сякаш не се притесняваше от нищо на този свят. По лицето му нямаше и следа от тревога.
— Нямам намерение да ти обяснявам вижданията си. Но настоявам да ми отговориш на един въпрос. Кои закони съм нарушил?
— На първо място, ти си извършил убийство.
— И кого съм убил?
— Бари Кърк каза, че си убил някакъв човек заради една книга.
— И ти му повярва?
— Всъщност не. Ти си го изпратил, за да видиш какво ще успее да научи. Така че той ни подхвърли примамка, за да предизвика интереса ни. Умен ход. За съжаление, Кърк стигна твърде далече и аз го убих.
— А двамата от моторницата?
— Те си го заслужиха.
— В такъв случай мога да кажа, че ти дължа две убийства.
Това беше интелигентно самопризнание за убийството на агента. Индиректно. Но въпреки това съвсем ясно. Което означаваше, че Саласар беше убеден, че ще си тръгне от тук. Малоун беше обезвредил двамата данити. Колко други имаше?
— Поне вече не се преструваме. Искаш ли да поговорим по работа?
— Единствената ми работа, свързана с теб, е да ти осигуря спасение — отговори Саласар.