— Нали не мислиш, че съм сам?
— Мога да ти задам същия въпрос.
— Изглежда, че засега сме в патова ситуация — каза Малоун. — Тук сме само ти и аз. Защо да не се възползваме от нея?
Касиопея пристъпи през входа и внимателно затвори желязната решетка. Двамата помощници на Хосепе останаха отвън. Макар че явно бяха готови да й помогнат, този път трябваше да се справи сама.
Криптата, която я заобикаляше, беше малка — в тъмното се различаваха само няколко гроба. Едно бароково разпятие се огряваше от меко оранжево сияние. Отдясно и отляво, на шест дървени панела, се виждаха мрачни средновековни изображения на Смъртта. Над една от картините, на която Смъртта носеше кошница с човешки кости, беше изписано „Huc fessa reponite membra“.
Касиопея си преведе значението на фразата от латински.
„Тук са погребани уморените крайници.“
Под този надпис имаше друг, на немски, който тя също си преведе.
Наистина ли? Касиопея не беше съвсем сигурна в истинността на подобни послания. Опитваше се води правилен живот, но поне засега не получаваше нищо в отплата. Напротив — непрекъснато се сблъскваше с поредния проблем. Всъщност вече беше уморена от битките и копнееше за малко спокойствие. Мислеше си, че да се влюби ще бъде крачка в правилната посока. За съжаление, беше открила друга изгубена душа — Котън явно беше също толкова свободен, колкото и тя самата.
Това вероятно обясняваше поне част от привличането. И от двете страни. Но носеше и проблеми.
Направо в скалата беше изсечена редица стъпала. По пода пробяга хладно течение и погали глезените й. Касиопея пое дълбоко дъх няколко пъти, за да се успокои. Мракът й носеше смелост, но не и мъдрост.
Тя внимателно се заизкачва нагоре.
Саласар запази спокойствие. Независимо от цялото перчене на Котън Малоун Саласар се съмняваше, че животът му е в опасност. Беше просто един от хилядите второстепенни служители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Струваше му се невероятно правителството на САЩ да е изпратило специален агент, за да го убие. Разбира се, ситуацията криеше други рискове. Саласар вече беше забелязал, че Малоун е взел оръжието на единия данит — познаваше пистолета, насочен срещу него. Всичките му хора носеха един и същ модел. Огнестрелните оръжия бяха неговата страст. Саласар ги обичаше още от малък. Баща му го беше научил да ги уважава. Саласар сам се беше научил как да ги използва за доброто на Църквата.
— Интересно, че твоите началници са те изпратили при мен, въоръжен с толкова малко информация — отбеляза той. — Би трябвало да знаеш каква е връзката между шестте американски щата.
— Ще се изненадаш колко много знам.
Самоувереният израз на лицето на похитителя му не хареса на Саласар.
— Моето предположение е друго — каза Малоун. — Ти си любопитният в случая. Искаш да разбереш защо се интересуваме толкова много от теб. Приготви се. Съвсем скоро ще получиш отговор на този въпрос.
— Нямам търпение.
— Питам се нещо — каза Малоун. — Дали настоящият пророк знае за твоята весела банда от данити? Не мога да си представя, че е дал разрешението си за това. Църквата на мормоните доста се е развила. Отдавна няма нужда от такива крайни действия.
— Не съм съвсем сигурен. Църквата ми е понесла много тормоз и преследване. Страдали сме от обиди като онези, които ти ми нанесе по-рано, насилие, дори убийства. И не сме оцелели, като сме проявявали слабост.
Саласар се опитваше да спечели време, за да даде възможност на хората си да действат. Надяваше се, че го правят.
— Два пъти те подцених, Малоун — каза той.
— Често ми се случва.
— Няма да има трети път.
Касиопея излезе от сенките пред входа на помещението, което приличаше на малък параклис. Четири крачки по-късно вече стоеше точно зад Котън.
Тя притисна оръжието си в гърба му.
— Хвърли пистолета.
Малоун замръзна.
— Няма да повтарям — каза Касиопея.
Посланието й беше съвсем ясно. Той реши, че няма избор. Пистолетът му изтрака на пода. Саласар го грабна и веднага го насочи към челото на противника си.
— Би трябвало да те застрелям на място. Ти уби трима от моите служители. Отвлече ме и настояваше за отговори на въпросите си. Правителството на САЩ няма никакво право да върши такива неща.