В Конгресната библиотека винаги се случваше нещо. Разбира се, някои от материалите бяха с ограничен достъп — обикновено с мотива, че са твърде редки или в твърде деликатно състояние — и се съхраняваха в специална зала на горния етаж.
Това, което търсеше Роуан, се намираше именно там.
Роуан се приближи до трите бронзови врати, които символизираха традицията, писмеността и печатарството. Подобно на техния собствен храм в Солт Лейк Сити, сградата на Конгресната библиотека носеше богата символика. В съобщението, което Стефани Нел беше оставила на гласовата му поща, тя го инструктираше да подмине обичайния вход за посетители на долния етаж и да почука направо на тези врати.
Роуан го направи.
Една от тях се отвори и той видя Нел.
Роуан пристъпи във фоайето „Минерва“, което носеше името на богинята на мъдростта. Под тавана имаше осем статуи на богинята, а нейният символ — бухалът — се повтаряше навсякъде наоколо.
Двамата влязоха в Голямата зала.
— Реших, че е по-добре да влезеш оттук, отколкото през главния вход — каза му тя. — Няма охранителни камери.
Роуан прие дискретността й с одобрение.
— Винаги оставам впечатлен, когато посещавам това място — каза той.
— Величествено творение. Двамата сме сами, с изключение на един от библиотекарите, който отиде да донесе каквото ти трябва. Но ми се иска да задоволиш любопитството ми. Наистина ли не можеше да си осигуриш достъп до архива на библиотеката без моята помощ?
— Вероятно можех. Но едва от два дни съм наясно с важността на тази книга и предпочитам да не привличам внимание към това, което търся. За мой късмет, както и за твой, ти се появи точно навреме.
— Казах на директора, че ще се занимаваме лично с проблем, свързан с националната сигурност. Това се оказа достатъчно, за да не задават въпроси. Освен това посещението ни няма да бъде отбелязвано. Накарах ги да донесат книгата в Конгресната читалня. Реших, че там ще ти бъде по-удобно.
Тя махна надясно и двамата продължиха към една дълга, богато украсена галерия. Двойните врати в дъното й се отваряха към също толкова дълго помещение с дъбов паркет и ламперия и цветни панели на тавана. По стените меко грееха кристални аплици. В двата края на читалнята имаше по една камина, украсена с мозайки. Роуан познаваше историята на тази зала. Преди я бяха държали отворена всеки път, когато имаше заседание на Конгреса, на разположение на законотворците винаги беше имало по един библиотекар и неограничен брой куриери по двайсет и четири часа в денонощието. През шейсетте и седемдесетте години на XX в., когато често се беше случвало заседанията на Конгреса да продължават по няколко дни без прекъсване, помощниците на конгресмените бяха нощували тук на походни легла и бяха пренасяли стотици книги в заседателната зала от другата страна на улицата, за да поддържат дебатите. Сега походните легла бяха изчезнали и залата се използваше само за церемониални цели.
— Ето я — посочи Стефани.
Роуан видя съкровището, оставено на една маса до камината. До нея имаше канапе и няколко тапицирани стола. Роуан се настани на канапето.
Книгата беше около десет сантиметра на ширина и около петнайсет на дължина, дебела около два сантиметра и половина. Тъмната й кожена подвързия беше в забележително добро състояние.
Той я отвори и се взря в титулната страница.
в превод на
Джоузеф Смит-младши
Трето издание
Старателно редактирано от преводача
Нову, щата Илинойс
отпечатано от Робинсън и Смит
в Синсинати, щата Охайо