— Нали не очакваш да ти повярвам?
Люк чу полицейски сирени в далечината. Отново.
— Стига бе, Кейти. Какво си направила сега?
— Пак се обадих на шерифа, когато те видях да се връщаш.
Люк се обърна и я погледна.
— Много бързо се превръщаш в сериозен проблем. Виж, това е самата истина. Трябва да занеса това нещо на моята шефка. Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, за да се увериш, че всичко е точно.
Воят на сирените се приближаваше.
— Каза ли им къде се намираме? — попита той.
— Естествено. Иначе как щяха да те намерят?
Ситуацията ставаше все по-неприятна.
— Ще трябва да вземеш решение, Кейти. Да ме застреляш, да слезеш от колата или да дойдеш с мен. Какво избираш?
Люк забеляза нерешителността в погледа й.
— Наистина съм правителствен агент и работата е адски сериозна — настоя той. — Слушай какво. Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, можеш да задържиш пистолета и това стъклено нещо при теб.
Тя не отговори. Сирените се приближаваха.
— Тръгвай — каза най-сетне тя. — Да се махаме от тук.
Люк запали двигателя. Гумите се завъртяха на място, после колата бързо набра скорост.
— Къде отиваме? — попита го тя.
— Ще се побъркаш, когато разбереш — отговори Люк.
43
Вашингтон, окръг Колумбия
Роуан изчака Стефани Нел да излезе от читалнята и вратите да се затворят след нея, преди да се съсредоточи върху книгата. Изпитваше благоговение, че самият Линкълн я беше държал в ръцете си и беше размишлявал върху смисъла на древните уроци в нея.
Ще бъде изнесено от мрака в светлината, тъй както повелява Божието слово. Да, ще бъде извадено от земята, ще проблесне от тъмнината и ще бъде познато от всички люде, тъй както повелява Божията сила. И тъй извечните цели на Господа ще продължат да се изпълняват, докато не се изпълнят всичките му обещания.
Така гласеше пророчеството, произнесено точно преди свещените златни плочи да бъдат скрити в земята, където векове по-късно бяха открити от Джоузеф Смит и превърнати в книгата, която лежеше пред него.
Роуан беше посветил целия си живот на своята религия. И родителите му, и техните родители бяха светии. Фамилията Роуан винаги беше служила на пророците — и в добрите, и в лошите дни. Мнозина бяха загинали, за да опазят онова, което бяха създали другите преди тях. Защо това поколение да бъде по-различно? Чарлс Р. Сноу не беше постигнал нищо освен отстъпление и конформизъм. Беше слаб водач, който не вдъхновяваше никого. Църквата беше останала разделена, с разпокъсани клонове в щатите Мисури и Пенсилвания и още по-малки части, разпръснати по целия свят. Всички до един вярваха в Джоузеф Смит като пророк и основател. Всички приемаха „Книгата на Мормон“. Но бяха разделени по много други фундаментални въпроси. И бяха прави.
Много от основните постулати, положени от Джоузеф Смит и Бригъм Йънг, бяха изоставени и дори отхвърлени от по-късните водачи на Църквата в Солт Лейк Сити. Най-яркият пример беше вярата в полигамията, която много фундаменталисти продължаваха да смятат за основен стълб на своята религия. Както и той самият.
Пророк Смит беше обявил тази практика за основополагаща и нито едно по-късно решение, продиктувано от политически мотиви или желание да се харесат на обществото, не можеше да отхвърли това. Лично Роуан смяташе, че в моногамията няма нищо лошо. Но един светия трябваше да има избор дали да я приеме, както беше постановил пророк Джоузеф.
Беше дошло времето възможно най-много вярващи отново да се съберат под един флаг. Но това не можеше да се случи, докато американското правителство продължаваше да държи властта. Всеки щат трябваше да е свободен да определя собствената си съдба, особено по отношение на вярата и религията. Конгресът нямаше работа със сърцата и умовете на отделните личности.
Само ако хората знаеха онова, което знаеше той. Беше служил в Сената в продължение на трийсет и седем години. За съжаление, явно никога не се постигаше нищо, от което да не могат да се облагодетелстват малцина избрани, правителството като цяло или и двете. Нито един закон не беше приеман просто защото е добър за страната, за щатите или за народа. Повечето законодатели бяха твърде далече от такива неща. Всеки конгресмен бързо се научаваше, че единствената му цел бе да набере достатъчно средства до следващите избори. А след това? Никакви грижи.