Колко пъти беше наблюдавал как поредният лобист трансформира някой добър законопроект в лош закон? Самият той нито веднъж не беше приемал и един цент от лобистите. Рядко говореше с тях и когато го правеше, винаги имаше свидетели, така че да не го разберат погрешно. Разходите по предизборните му кампании винаги се поемаха от индивидуални дарения от граждани на щата Юта, които се осчетоводяваха до най-малката подробност. Ако гласоподавателите не бяха съгласни с това, бяха свободни да изберат някой друг. Но през последните трийсет и седем години хората от неговия щат неизменно бяха избирали него.
Той се вторачи в книгата.
Бригъм Йънг беше записал в бележката си, затворена в летописния камък, как Линкълн казал на неговия пратеник, че е прочел „Книгата на Мормон“. Още като млад законодател в щата Илинойс, Линкълн познавал много светии. Дори им помогнал да се сдобият с разрешение да основат колонията си в Нову, което им осигурявало безпрецедентна автономия. В продължение на трийсет и две години, като се започне с Франклин Пиърс и се свърши с Честър Артър, президентите на Съединените щати проявявали единствено грубост в отношението си към Църквата. Петте години на Линкълн били единственият оазис. А след смъртта му уважението на светиите към него само беше нараствало. Името на Линкълн непрекъснато се споменаваше в доклади на конференции, в наръчници на Църквата, в анекдоти и легенди. Роуан никога не си беше давал сметка за мащаба на тази връзка, докато не беше започнал проучванията си. Но сега разбираше.
Дали тази книга не съдържаше ключа към всичко това?
В мига, в който беше прочел бележката на Бригъм Йънг, вече знаеше къде трябва да търси.
Два месеца след като бяхме сключили нашия договор, Линкълн ми изпрати телеграма, в която ми казваше, че Самуил Ламанита пази нашата тайна във Вашингтон, сред Словото, което ми даде голямо успокоение.
Тези две думи — „сред Словото“ — веднага го бяха подсетили за книгата, която се съхраняваше в Конгресната библиотека; книгата, която самият Линкълн беше чел.
Роуан отвори няколко страници, като се взираше в дребния шрифт. На първите бели страници не се виждаше нищо необичайно, така че той провери последните. Всички бяха празни.
Можеше да прелисти всяка една страница поред, но те бяха стотици, така че трябваше много време. Вместо това той се зае да преглежда цялата книга наведнъж, като използваше палеца си да задържа тънките листа за миг, преди да се отгърнат под тежестта си. Очите му не спираха да шарят в търсене на нещо необичайно.
И той го видя.
Роуан спря и отгърна назад, за да намери страницата. Беше част от „Книгата на Хеламан“. И по-точно, Глава 13. Пророчеството на Самуил Ламанита към нефитите. Роуан знаеше историята, която датираше около петстотин години преди Христа. В нея се разказваше за праведните ламанити и лукавите нефити. Самуил ясно беше предсказал унищожението на нефитите, ако не се покаят.
Върху отпечатания текст на страницата с мастило беше нарисувано нещо.
Роуан извади копието от картата, открита в летописния камък, което му беше дал Сноу. Двете рисунки бяха идентични с изключение на това, че на тази в книгата имаше и допълнителен текст.
Роуан прочете откъсите от отпечатания текст, които се падаха точно под рисунката.
19. И тъй ще сторя, рече Господ, че те ще скрият съкровищата си при мен; и проклети ще бъдат онези, които не скрият съкровищата си при мен; защото никой няма да скрие съкровището си при мен, ако не е праведен; а онзи, който не скрие съкровището си при мен, ще бъде проклет навеки заедно със съкровището си и никой не ще го открие поради проклятието над неговата земя.
20. И ще дойде ден, когато ще скрият съкровищата си, защото са отдали сърцата си на богатство; и защото са отдали сърцата си на богатство, ще скрият съкровищата си, когато побегнат от враговете си; но тъй като няма да ги скрият при мен, те ще бъдат проклети навеки заедно със съкровищата си; и в този ден те ще бъдат поразени, рече Господ.
21. Отвори очи, народе на този велик град, и чуй словото ми; чуй словото на своя Господ; защото той рече, че сте проклети заради богатството си и богатството ви е проклето заради туй, че сте отдали сърцата си на него и не сте чули словото на оня, който ви го е дал.
Роуан се усмихна.
Линкълн не беше избрал тази страница случайно. Нефитите не бяха послушали Самуил и в крайна сметка бяха убили пророците с камъни.