— Така ми казаха.
Човекът от тайните служби ги поведе по един мраморен коридор. От тавана висяха кристални полилеи и беше светло като ден. Двамата минаха покрай един портрет на Айзенхауер. В дъното имаше още портрети на президенти. Кенеди. Джонсън. Форд. Картър. Беше като класация на най-големите хитове от близкото минало.
Тримата продължиха през първия етаж и влязоха в една стая, стените на която бяха тапицирани в червено и златно. Мебелите бяха в същия червен цвят, със златна щампа. Килимът беше в бежово, червено и златно. Над главите им светеше още един ярък полилей. А вътре ги очакваха Стефани и добрият стар чичо Дани. Люк не го беше виждал от тринайсет години — от погребението на баща си. Той си напомни да се държи с подобаващо уважение. Професионалното отношение към шефа му го изискваше, независимо какво изпитваше към него.
— Коя е тази? — попита веднага Стефани.
Люк си даде сметка, че тази вечер протоколът не се спазваше. Обикновено никой не се доближаваше до президента, без да бъде проверен предварително. Но ситуацията беше всичко друго, но не и обикновена.
Кейти запази изненадващо самообладание, все едно всеки ден се срещаше с президента на Съединените щати.
— Появи се един проблем, който не успях да разреша толкова бързо, затова го взех със себе си. Това е Кейти…
Люк млъкна, защото осъзна, че не знае фамилията й.
— Бишъп — намеси се тя. — Кейти Бишъп.
Тя протегна ръка към президента.
— Приятно ми е — каза Даниълс. — А сега, бихте ли отговорили на въпроса на дамата, за да обясните какво правите тук?
— Покажи му — каза Люк и посочи към предмета, който Кейти държеше в ръцете си.
Кейт подаде на президента стъкления съд.
— Намерих го в подземието — обясни Люк. — Скрит зад една тухла, на която беше надраскана цифрата четири. Извадих го, но Кейти беше успяла да повика местните органи на реда, за да ме задържат. Бяха на косъм да го направят, така че нямах друг избор, освен да я взема със себе си.
— Успяла е да те изненада? — попита президентът.
— Знам, че е малко трудно да се повярва. И на мен ми е трудно. Но се случват всякакви неща. Както много добре знаеш.
— Виждам, че все още си цапнат в устата — отбеляза президентът.
— Сигурно е семейна черта. Не мислиш ли? — каза Люк и забеляза, че Стефани го гледа вторачено. — Добре де. Спирам. Нямах голям избор. Освен това си помислих, че може да се окаже полезна. Кейти ми каза, че има магистърска степен по американска история и знае много за Мадисън. Или трябваше да я доведа, или да се оставя да ме заловят, така че избрах по-малката от двете злини.
— Добре — каза президентът и се обърна към нея. — Кейти Бишъп, ще използваш ли магистърската си степен по американска история, за да ми кажеш къде се намираме?
— В Червената стая. Доли Мадисън е организирала тук своите популярни приеми в сряда вечер. Това е било най-модерното място в столицата. Оттогава стаята се е използвала за салон, дневна и концертна зала. За съжаление, тапицерията на стените не е оригиналната — сложена е след големия ремонт на Белия дом, направен от Труман. Стаята е в сегашния си вид от времето на Хилъри Клинтън. Ако не ме лъже паметта, мебелите са от времето на Мадисън. Най-интересно е какво се е случило тук по времето на мандата на Юлисис Грант. Той се е притеснявал, че може да има проблем с официалната церемония за полагането на клетвата от Ръдърфорд Б. Хейс, защото новият президент е бил избран с помощта на подставена комисия, която му е осигурила двайсет допълнителни спорни гласове, така че го е накарал да положи клетва тук още предишната вечер.
— Чувала си за компромиса от хиляда осемстотин седемдесет и седма година?
Кейти се усмихна.
— Естествено, че съм чувала. Една от най-големите тайни договорки на всички времена. Хейс изгубил срещу Самюъл Тилдън на изборите през хиляда осемстотин седемдесет и шеста, но нито един от двамата не разполагал с достатъчно гласове. Затова демократите от южните щати дали тези двайсет спорни гласа на републиканеца Хейс, а в замяна поискали изтеглянето на всички военни части от Юга, построяване на железопътна линия, която да свързва южните щати, и законопроекти за възстановяване на загубите от войната. Най-сетне разполагали с нещо, с което да се пазарят, и го използвали докрай. Грант веднага приел сделката и изтеглил част от войските си от Юга. Хейс изтеглил останалите. С това демократите установили тотален контрол върху южните щати, който удържали чак до края на двайсети век.