- НОФМ е паравоенна организация - продължи Тобиас. - Но насилието не е силната им страна. Затова сегашното положение е странно. Основните разногласия с филипинското правителство идва от религиозните им разногласия.
- Не е ли винаги така? - попита Джей Си.
Той набързо огледа новодошлите за оръжия.
- Този е въоръжен - каза като сочеше водача им. - А може би всички имат оръжие.
- НОФМ са филипинска версия на ИРА или на палестинската Хамас. Вторите май са по-добро сравнение, защото НОФМ често са приемани за ислямска организация. Повечето филипинци са римокатолици, но в района Бангсаморо - където действат НОФМ - доминира исляма.
- Отвържете го - каза Салик, като махна към мен.
Хората му тръгнаха да изпълняват заповедта.
- Лъже за нещо - каза Айви.
- Да - не остана назад Тобиас. - Мисля, че… не са от НОФМ. Според мен опитват да припишат всичко на тях. Стивън, НОФМ са против въвличането на цивилни. Това е забележително. Те са борци за свобода, но имат строг правилник кого биха наранили. Напоследък се стараят да решават проблемите по мирен път.
- Това не ги е направило много популярни сред хората, които ги следват - казах. - Има ли отцепили се групи?
- Моля? - попита Салик.
- Нищо - отговорих му. Изправих се и разтърках китките си. - Благодаря ви. Сега ми се иска да видя устройството.
- Насам, ако обичате.
- Копеле! - извика след мен Моника.
- Какъв език! - възмути се Айви. Тя и останалите ми аспекти излязоха след мен и един от пазачите затвори вратата като остави Моника сама.
Тобиас вървеше зад човека, който ме придружаваше нагоре по стълбището.
- Да, мисля, че са от Абу Саяф. Води ги човек на име Кадафи Джанджалани. Те са се отделили от НОФМ, защото организацията не е искала да продължи по същия път. Джанджалани е починал наскоро и бъдещето на групировката е под въпрос. Но целта му е била да създаде изцяло ислямска държава в района. Смятал е убийството на онези, които му се противопоставят за… елегантен начин да постигне целите си.
- Май имаме победител - каза Джей Си. - Ето какво трябва да направиш, кльощав. Ритни човека зад теб, докато пристъпва. Той ще падне върху този зад него, а ти ще можеш да нападнеш Салик. Завърти го, за да избегнеш стрелба отзад, вземи пистолета, който е под мишницата му и започни да стреляш през тялото му по хората долу.
Айви го погледна ужасено.
- Това е ужасно.
- Нали не вярваш, че ще ни пусне? - попита я Джей Си.
- Абу Саяф - обади се Тобиас услужливо, - са причинили множество убийства, атентати и отвличания на Филипините. Също така са много брутални с местните. Държат се по-скоро като организирана престъпна група, отколкото като революционери.
- Значи няма да го направиш, а? - попита Джей Си.
Стигнахме приземния етаж и Салик ни въведе в една стая. Там имаше още двама души, облечени като войници, с гранати на коланите и карабини в ръце. На масата между тях беше поставен средно голям фотоапарат. Изглеждаше… обикновен.
- Трябва ми Разон - казах и седнах, - за да му задам няколко въпроса.
- Той няма да говори с вас, господин Лийдс. Можете да ми повярвате по този въпрос.
- Значи не работи с тях - обади се Джей Си. - Объркан съм.
- Все пак го доведете - казах и започнах внимателно да оглеждам камерата.
Истината е, че нямах представа какво правя. Защо не взех Айвънс със себе си? Трябваше да се сетя, че ще имам нужда от техник. Но ако взема много аспекти и всички те се мотаят около мен, започват неприятности. Това не е без значение. В момента Айвънс беше много далеч.
- Някой ще помогне ли? - попитах под нос.
- Не ме гледай - каза Айви. - Аз често не мога да накарам дори дистанционното да работи.
- Срежи червената жица - предложи Джей Си. - Винаги е червената жица.
Погледнах го намръщено, след това развих една част от апарата, давайки си вид, че добре знам какво правя. Ръцете ми трепереха.
За щастие Салик изпрати един от хората си да изпълни желанието ми. След това започна внимателно да ме следи с поглед. Сигурно беше чул за инцидента в Лонгуей, където бях разглобил, поправил и отново сглобил сложна компютърна система точно навреме, за да предотвратя експлозията. Но всъщност това беше дело на Айвънс, с малко помощ от Чин, компютърният ни експерт.
Без тях нямаше как да направя каквото и да е в подобно положение. Направих всичко по силите си, за да изглежда иначе, докато единия войник доведе Разон. Разпознах го от снимките, които ми беше показала Моника. Едвам. Устната му беше пукната и кървеше, лявото му око беше подпухнало и вървеше накуцвайки. А когато седна на стола до моя забелязах, че едната му ръка липсва. Чуканчето беше превързано с кървав парцал. Той се прокашля.
- Господин Лийдс, предполагам - каза с едва доловим филипински акцент. - Ужасно съжалявам, че ви срещам тук.
- Внимавай - каза Айви като оглеждаше Разон. Стоеше точно до него. - Наблюдават ви. Не се дръж прекалено дружелюбно.
- Това никак не ми харесва - намеси се Калиани. Те се бе скрила при едни сандъци в ъгъла на стаята. - Често ли изпадате в такива ситуации, г-н Стийв, защото аз не съм свикнала на това.
- Съжалявате, че не срещате тук? - постарах се гласът ми да звучи сурово. - Съжалявате, но не сте изненадан. Заради вас Моника и горилите й разполагат с материал да ме изнудват.
Здравото му око се разшири от изненада. Той знаеше, че информацията не е за изнудване. Поне се надявах на това. Дали разбираше? Осъзнаваше ли, че съм дошъл да му помогна?
- Направих го по принуда.
- Що се отнася до мен, винаги ще си останете мръсник.
- Що за език! - скастри ме Айви.
- Но няма значение, ще ми покажеш как да подкарам тази машина!
- Няма да го направя - отвърна той.
Завъртях отвертката. Умът ми препускаше. Как можех да го доближа достатъчно, за да поговорим тихо, без да предизвикаме подозрение?
- Ще го направиш или…
- Внимавай, глупако! - Разон скочи от стола си.
Един от войниците насочи оръжието си към нас.
- Предпазителят е спуснат - каза Джей Си. - Засега няма опасност.
- Това е много деликатен уред - Разон взе отвертката от ръката ми. - Не бива да го чупиш.
Той започна да развива със здравата си ръка. След това продължи шепнешком: - С Моника ли сте тук?
- Да.
- На нея не може да й се има доверие. Но пък никога не ме е била и не е рязала ръката ми, така че кой съм аз да съветвам кой заслужава доверие?
- Как ви хванаха?
- Похвалих се на майка ми, а тя - на своите роднини. Така вестта стигнала до тези чудовища. Те имат връзки в Израел.
Трепереше. Протегнах се да го успокоя. Лицето му беше бледо. Този човек не беше в добро състояние.
- Свързаха се с мен - той се насили да продължи да върти отвертката. - Твърдяха, че са християнски фундаменталисти от родината ми, желаещи да финансират работата ми, за да намерят доказателства. Не знаех истината допреди два дни. Тогава…
Той млъкна и изпусна отвертката, когато Салик се приближи до нас. Терористът махна и един от хората му стисна Разон за отрязаната ръка. Разон извика от болка.
Войниците го бутнаха на земята и започнаха да го налагат с прикладите на карабините си. Аз гледах ужасен, а Калиани се разплака. Дори Джей Си отвърна поглед.
- Не съм чудовище, г-н Лийдс - каза Салик и приклекна до стола ми. - Аз съм човек с ограничени ресурси. Ще разберете, че в много ситуации е трудно да се направи разлика между двете.
- Моля ви, спрете войниците - прошепнах.
- Опитвам се да намеря мирно решение - каза Салик, но не спря побоя. - Хората ми са принудени да се бият, защото използваме единствените методи, с които разполагаме - методите на отчаянието. Тези методи използват всички революционери, дори основателите на собствената ви страна, за да спечелят свободата си. Ако трябва, бихме убили, но може би няма да се наложи. Мирът се намира на тази маса, г-н Лийдс. Поправете машината и ще спасите хиляди животи.