- Ако огледаш апарата…
- Когато го видях за последно, беше поне на шестнадесет парчета. Няма какво да сторя.
Тя ме погледна с присвити очи. Все още подозираше, че съм го изпуснал нарочно, когато ни застигна взривната вълна. Не помагаше и това, че тялото на Разон беше изгорено почти до неузнаваемост в разразилия се след експлозията пожар, който погълна цялата сграда. Всичко, което може би носеше у себе си - тайни, които обясняват как камерата работи - беше унищожено.
- Признавам - казах като се наклоних напред, - не съжалявам много да науча, че не можете да оправите апарата. Не съм сигурен, че светът е готов за информацията, която може да предостави той.
“Или поне помислих си, - не е готов хора като вас да контролират тази информация.”
- Но…
- Моника, не знам какво мога да направя, на което да не са способни вашите инженери. Трябва да приемем факта, че тази технология е умряла заедно с Разон. Ако изобщо е била нещо повече от измама. Ако трябва да съм напълно честен, лично аз съм уверен, че е било точно това. Разон е бил изтезаван повече, отколкото би могъл да издържи един обикновен учен, но въпреки това не е дал на терористите това, което искаха. Защото не е могъл. Всичко е било лъжа.
Тя въздъхна и се изправи.
- Отказвате да се превърнете във велик човек, г-н Лийдс.
- Скъпа моя, би трябвало вече да сте разбрала, че съм постигнал величието. Размених го за посредствен живот и малко количество разум.
- Странно, струва ми се, че у вас не видях никое от двете - тя извади нещо от джоба си и го остави на масата. Голям плик.
- Какво е това?
- В апарата намерихме лента - отвърна тя. - Успяхме да възстановим само един кадър.
Поколебах се, но след това извадих снимката. Беше черно-бяла, като останалите. На нея се виждаше мъж с брада, облечен в роба. Той седеше върху нещо, но не се виждаше върху какво. Лицето му бе поразяващо. Не заради формата си, а защото гледаше право в апарата. Апарат, който нямаше да е там още две хиляди години.
- Смятаме, че това е триумфалното посрещане. Това на фона прилича на Златната порта, но е трудно да се каже със сигурност.
- Господи - прошепна Айви, пристъпвайки зад мен.
Тези очи… Взирах се в снимката. Тези очи.
- Мислех, че около теб не бива да кълнем - обърна се Джей Си към Айви.
- Не кълнях - каза Айви и сложи прокара пръсти по снимката. - Просто се обърнах към Него.
- За съжаление, тази снимка е без значение - каза Моника. - Няма начин да докажем кой е на нея. А дори да можехме, това няма как да докаже или отхвърли християнството. Това е преди човекът да бъде убит. От всички снимки, които е направил Разон…
Тя поклати глава.
- Това не променя решението ми - казах и върнах снимката в плика.
- Не съм си и помисляла друго. Приеми я като отплата.
- Не успях да свърша много неща за вас.
- Нито ние за теб - тя се отправи към вратата. - Лека вечер, г-н Лийдс.
Прокарах пръст по плика, слушайки как Уилсън изпраща Моника и затваря вратата. Оставих Джей Си и Айви да спорят за неприличния му език и се отправих нагоре по стълбите. Заобиколих ги държейки се за перилата.
Проучването ми беше почти към края си. Стаята се осветяваше от една-единствена лампа на бюрото. Приближих се до него и седнах. Тобиас седеше на един от другите два стола.
Взех една книга - последната от една голяма купчина - и започнах да я прелиствам. Снимката на Сандра, направена на гарата, беше закачена на стената зад мен.
- Разбрали ли са? - попита Тобиас.
- Не - отвърнах му. - А ти?
- Въпросът никога не е бил в апарата, нали?
Усмихнах се и обърнах още една страница.
- Претърсих джобовете му, след като умря. Нещо поряза пръстите ми. Счупено стъкло.
Тобиас се намръщи. След това помисли няколко секунди и той също се усмихна.
- Счупена крушка.
Кимнах.
- Не е било апарата, а светкавицата. Когато Разон е правил снимките в църквата, е използвал светкавица, дори на слънчева светлина. Дори когато субектите са били добре осветени. Дори, когато се е опитвал да заснеме нещо, случило се посред бял ден, като появата на Исус пред гробницата, след възкресяването му. Това е грешка, която добрият фотограф не би допуснал. А съдейки по снимките в апартамента му, той е бил добър фотограф. Имал е усет за светлината.
Обърнах страницата, бръкнах в джоба си и извадих нещо и го поставих на масата. Светкавицата, която бях взел от камерата, точно преди експлозията.
- Не знам дали е нещо в самата светкавица или в крушките, но знам, че е сменял крушките, когато е искал устройството да не работи.
- Прекрасно - каза Тобиас.
- Ще видим. Тази светкавица не работи. Вече я пробвах. Не знам какво й има. Сещаш ли се как апаратите са работили известно време, докато са били у Моника и колегите й? Много светкавици работят с няколко крушки, като тази. Подозирам, че само една от тях е свързана с времевия ефект. Специалните крушки горят бързо, може би след десетина снимки.
Прелистих няколко страници.
- Променяш се, Стивън. Забеляза това без Айви. Без помоща на никой от нас. Колко време остава, докато престанеш да имаш нужда от всички нас?
- Надявам се това да не се случи никога - казах. - Не искам да бъда такъв човек.
- Въпреки това я преследваш.
- Така е - прошепнах.
Една стъпка по-близо. Знаех на кой влак се е качила Сандра - един билет се подаваше от джоба на палтото й. Бях успял да разчета част от цифрите.
Беше заминала за Ню Йорк. В продължение на десет години бях търсил този отговор, който беше едва малка частица от по-мащабното търсене. Следата беше стара, но все пак я имаше.
За пръв път от години имах напредък. Затворих книгата и се отпуснах назад, гледайки снимката на Сандра. Тя беше красива. Прекалено красива.
Нещо прошумоли в тъмната стая. Нито Тобиас, нито аз се изненадахме, когато нисък, оплешивяващ мъж седна на свободния стол до бюрото.
- Казвам се Арно. Аз съм физик, специализирал в областта на времевата механика, причинно-следствените връзки и квантовите теории. Мисля, че имате работа за мен?
Поставих последната книга върху купа, които бях изчел през последния месец.
- Да, Арно - казах. - Така е.
БЛАГОДАРНОСТИ
Както винаги, искам да благодаря на прекрасната ми съпруга Емили, която стоически търпи понякога дразнещия живот на професионалния писател. На Питър Алстръм, който помогна много за този проект. Друг човек, когото трябва спомена е Моше Федер, един от първите прочели тази книга. Той споделяше някои свои идеи и догадки от самото начало.
Благодаря на агента ми, Джошуа Байлмс, който както винаги беше невероятен. Други, които са сред първите прочели книгата са Браян Т. Хил, Доминик Нолан, Кейлин ЗоБел, Бен Олсън, Даниел Олсън, Карън Алстръм, Дан Уелс, Алън Лейтън и Итън Скарстедт.
Специални благодарности на “Събтераниън прес”, които отпечатаха тази творба. Бил Шефър и Яни Кузниа бяха фантастични. Също така се радвам много, че изданието получи прекрасна корица от Джон Фостър, чиито работи красят първите издания с твърди корици на “Мъглороден”. Версията в електронен вариант включва дизайн на корицата от Айзън Стюарт. Благодаря на всички ви!
Брандън Сандерсън
Тази книга е плод на въображението на автора. Всички герои, организации и събития, описани в това произведение са измислени или използвани според въображението на автора.
Превод: Дарин Димитров a.k.a. StraightEse - 2013 г.
LEGION
Copyright © 2012 by Dragonsteel Entertainment, LLC
All rights reserved.