— Кой я изписа? — попита Киндерман.
— Сестра Алертън. По случайност точно сега тя отново е дежурна. Ще дойде тук след секунда — отвърна Темпъл.
Седяха в офиса му, тясна, малка кутийка в ъгъла на коридора до сестринската стая в откритото отделение. Киндерман огледа стените. Бяха покрити с грамоти и снимки на Темпъл. Две от снимките го показваха заел боксьорска стойка. Изглеждаше млад, деветнайсет-двайсет годишен, и носеше ръкавиците, тениската и шлема на боксьорите от колежа. Погледът му беше заплашителен. Всички други снимки показваха Темпъл, прегърнал красива жена, с различни жени на различните снимки, и на всяка той се усмихваше към фотоапарата. Киндерман сведе поглед към бюрото, където видя очукана, зелена скулптура на Ескалибур, мечът от легендата за крал Артур. В основата ѝ бяха гравирани думите: Да се извади при спешен случай. Приковано отстрани на бюрото се виждаше мотото: Алкохолик е онзи, който пие повече от доктора си. По разхвърляните книжа бе посипана пепел от цигари. Погледът на Киндерман се стрелна към Темпъл, избягвайки горната част от панталона на психиатъра, където ципът му беше разкопчан.
— Не мога да повярвам — възкликна детективът, — че са позволили на тази жена да излезе без придружител.
Бяха хванали следите на старицата от кея. След като излезе от павилиона, Киндерман показа снимката ѝ на всяко бюро за прием, започвайки от първия етаж. На четвъртия, в психиатрията, я разпознаха като пациентка на откритото отделение. Казваше се Мартина Отси Ласло. Беше прехвърлена от окръжната болница, където бе прекарала четиридесет и една години. Най-напред болестта ѝ бе класифицирана като лека кататонична форма на деменция прекокс, тип оглупяване, който започва в юношеството. При прехвърлянето на Ласло в градската болница след откриването ѝ през седемдесета диагнозата си останала, но терминологията се беше променила.
— Да, прегледах историята ѝ — каза Темпъл — и веднага разбрах, че е сбъркана. Ставаше нещо друго. — Той запали пурета и хвърли клечката невнимателно към пепелника на бюрото. Тя не го улучи и тупна върху отворената медицинска история на някакъв шизофреник. Темпъл погледна пропуска си мрачно. — Хей, вече никой не ги знае какво правят. Била е в окръжната толкова дълго, че никой не знае първоначалната информация за нея. Загубили са първите ѝ документи. После аз я огледах и видях, че постоянно прави тези глупави движения. С ръцете. Движи ги ето така — Темпъл започна да демонстрира на Киндерман, но детективът го спря.
— Да, видях ги — рече тихо Киндерман.
— О, така ли?
— Сега тя е в нашето арестантско отделение.
— Много добре за нея.
Киндерман не го хареса от пръв поглед.
— Какво е значението на тези движения? — попита той.
Леко почукване на вратата прекъсна отговора.
— Влезте — извика Темпъл. Влезе привлекателна млада сестра към двайсетте. — Ама не си ли ги избирам? — попита Темпъл, поглеждайки дяволито към детектива.
— Да, докторе?
Темпъл се обърна към сестрата:
— Мис Алертън, вие ли изписахте Ласло в събота?
— Моля?
— Ласло. Вие я изписахте в събота, нали така?
Сестрата погледна озадачено.
Ласло? Не, не съм.
— Какво е това тогава? — попита Темпъл. Той взе нареждането от бюрото и започна да чете съдържанието му на глас пред сестрата. Обект: Ласло, Мартина Отси. Действие: Разрешение да посети брат си във Феърфакс, Вирджиния, до двадесет и втори март. — После Темпъл подаде нареждането на сестрата. — Датата е от събота и е подписано от вас — приключи той.
Сестрата се намръщи още повече и прегледа нареждането.
— Това е било по време на вашата смяна — настоя Темпъл. — От два следобед до десет.
Сестрата го погледна.
— Сър, не съм писала това — изрече напрегнато тя.
Лицето на психиатъра се зачерви.
— Да не ме будалкаш, маце?
Сестрата се ядоса и се обърка от погледа му.
— Не, не съм. Кълна се! Тя даже не беше си тръгнала. Направих проверка в девет и я видях в леглото ѝ.