— Това вашият почерк ли е? — попита Темпъл.
— Не. Искам да кажа да. О, не знам — заекна Алертън. Отново се втренчи в нареждането. — Да, прилича на моя почерк, но не е. Има нещо различно.
— Какво е различно? — попита Темпъл.
— Не знам. Но знам, че не пиша така.
— Дайте да видя. — Темпъл дръпна нареждането от ръката ѝ и взе да го разглежда. — О, виждам — сети се той. — Имате предвид тези малки кръгчета, нали? Малките кръгчета над i на мястото на точките?
— Може ли и аз да го видя? — помоли Киндерман. Протегна ръка за формуляра.
Темпъл му го подаде.
— Разбира се.
— Благодаря. — Киндерман огледа документа.
— Не съм писала това — настояваше сестрата.
— Да, мисля, че сте права — промърмори Темпъл.
Детективът вдигна поглед към психиатъра.
— Какво казахте току-що? — попита той.
— О, нищо. — Темпъл погледна към сестрата. — Всичко е наред, маце. Намини през почивката и ще те черпя едно кафе.
Сестра Алертън кимна, после се обърна бързо и излезе от стаята.
Киндерман върна нареждането на Темпъл.
— Това е странно, не мислите ли? Някой фалшифицира разрешение за изписване на мис Ласло?
— Това е лудница. — Психиатърът вдигна ръце.
— Че защо му е на някой да прави това? — разсъди на глас Киндерман.
— Току-що ви казах. Не всички луди наоколо са пациенти.
— Имате предвид някой от персонала?
— Заразно е.
— И кой по-точно от вашия персонал, моля ви?
— А, ами, по дяволите… Няма значение…
— Няма значение?
— Будалках се.
— Сякаш не сте много загрижен за това…
— Не, не съм. — Темпъл хвърли нареждането на бюрото и то се приземи върху пепелника. — Мамка му! — Премести го. — Вероятно някоя глупава стажантска шегичка или някоя птичка, която има нещо против мен.
— Но ако беше така — отбеляза сериозно детективът, — почеркът несъмнено щеше да прилича на вашия.
— Имате право.
— Това е известно като параноя, нали така?
— Умно ченге. — Темпъл присви очи, почти ги затвори. Синьо-сивата пепел от пуретата падна върху рамото на сакото му. Той го бръсна и там остана петно. — Може и сама да си го е написала — предположи замислен.
— Мис Ласло?
Темпъл сви рамене.
— Може да стане.
— Наистина?
— Не, съмнявам се.
— Някой видял ли е мис Ласло да излиза? Имало ли е някой с нея?
— Не знам. Ще разбера.
— Проведена ли е друга проверка по леглата след девет?
— Да, нощната сестра прави проверка в два — кимна Темпъл.
— Бихте ли я попитал дали е видяла мис Ласло в леглото?
— Да, ще го направя. Ще оставя бележка. Слушайте, какво му е толкова важно на всичко това? Има ли нещо общо с убийствата?
— Какви убийства?
— Ами нали знаете. Онова хлапе и свещеникът.
— Да, има — промърмори Киндерман.
— И аз така си помислих.
— Защо си помислихте така?
— Е, не съм чак толкова глупав.
— Не, не сте — съгласи се Киндерман. — Вие сте изключително интелигентен човек.
— Е, какво общо има Ласло с тези убийства?
— Не знам. Замесена е, но не директно.
— Объркан съм.
— Постоянно състояние на човека.
— Не е ли истина? — каза Темпъл. — Значи е по-безопасно да я върнем тук? — попита напрегнато.
— И аз мисля така. Междувременно, убеден ли сте, че нареждането е фалшифицирано?
— Няма съмнение.
— Кой го е фалшифицирал?
— Не знам. Постоянно повтаряте едни и същи въпроси.
— Има ли някой от персонала ви, който да поставя кръгчета над i?
Темпъл погледна Киндерман директно в очите, а след кратка пауза се обърна и каза:
— Не. — Изрече го подчертано.
Твърде подчертано, помисли си Киндерман. Детективът го наблюдава известно време. После попита:
— А сега, какво е значението на странните движения, които прави мис Ласло?
Темпъл се обърна отново към него със самодоволна усмивка.
— Нали разбирате, в много отношения моята работа прилича на вашата. Аз съм детектив. — Той се наведе напред към полицая. — Сега, ето какво направих. Това ще ви хареса, знам го. Движенията на Ласло притежават определен модел, нали така? Той винаги е един и същ, Темпъл имитира жестовете ѝ. — И един ден влизам в обущарницата и чакам да ми поправят токовете. Гледам как онзи обущар зашива обувките. Нали знаете, правят го с машина. Отивам аз при него и го питам: Кажи ми, как го правеше, преди да се появят машините? Беше стар и говореше с акцент, нещо като сърбохърватски. Аз действах по подозрение, нещо, което ми дойде наум точно когато си седях там. Правехме го на ръка, казва ми той и се смее. Мисли си, че съм тъп. И аз му казах: Хайде, покажи ми. Той ми казва, че бил зает, но аз му предложих малко пари, мисля, че бяха пет кинта, и той сяда, слага обувката ми между коленете си и започва да работи с тези въображаеми дълги кожени ленти, които по-рано използвали, за да прикрепят токовете към обувките. И да не повярваш, движенията му приличаха съвсем точно на онези, които Ласло прави постоянно. Така беше! Същите движения! Аз веднага се свързах с брат ѝ във Вирджиния и му зададох няколко въпроса. Познайте какво излезе? Точно преди да се побърка, Ласло била зарязана от нейния любим, човека, за когото си мислела, че ще се ожени за нея. Можете ли да познаете каква е била неговата професия?