— Психиатърът иска да посочи невролога, но не иска да го направи открито.
— Защо не? — настъпи детективът. — Не забравяй, този човек възпрепятства правосъдието.
— Виновен е за нещо. Замесен е. Но ако привидно прикрива някой друг, вие никога няма да го заподозрете.
— Иска му се. Но съм съгласен с твоето мнение. Междувременно имам да ти кажа нещо по-важно, В Белтсвил, Мериленд, преди години имали болница за пациенти, умиращи от рак. Давали им големи дози LSD. Няма да навреди. Прав ли съм? И помага срещу болката. Тогава им се случило нещо странно. Всички те изживели едно и също нещо, независимо от миналото и религията им. Представили си, че се спускат право надолу през земята, през всякакви канализации, мръсотии и боклуци. Докато го правят, те са тези неща; те са същите. Започват да се издигат все по-нагоре и по-нагоре и изведнъж всичко е красиво и те са застанали пред Бога, който им казва: Елате при мен, това не е Нюарк. Всеки от тях изпитал едно и също нещо, Аткинс. Е, добре, може би деветдесет процента. Това е достатъчно. Но главното е нещо друго, което те казали. Усетили, че цялата вселена са те. Всички те били едно нещо, така казали; една личност. Не е ли удивително, че всички са казали това? Помисли си и за теоремата на Бел, Аткинс — във всяка система от две частици, казват физиците, промяната във въртенето на едната частица едновременно променя и въртенето на другата, без значение какво е разстоянието помежду им, без значение дали е галактики, или светлинни години!
— Лейтенант?
— Моля те, замълчи, докато разговаряш с мен! Имам да ти кажа още нещо. — Детективът се наведе напред с блеснали очи. — Помисли си за автономната система. Тя прави всички тези привидно интелигентни неща, за да поддържа тялото ти функциониращо и живо. Но тя не притежава собствен разум. Съзнанието ти не я направлява. Е, какво тогава я направлява? — питаш ме ти. Твоето подсъзнание. Сега помисли за вселената като за твое тяло и за еволюцията, и за ловуващите оси като автономна система. Какво направлява това, Аткинс? Помисли! И не забравяй за колективното подсъзнание. Междувременно аз не мога да седя и да дърдоря вечно. Видя ли старата дама, или не? Няма значение. Мястото ѝ е в градската болница. Обади се ѝ кажи веднага да я изпратят там. Тя е пациентка на психиатрията. Затворена е до живот.
— Старата дама е мъртва — дойде ред на отговора Аткинс.
— Какво!
— Умря днес следобед.
— Какво я погуби?
— Сърдечен пристъп.
Киндерман се втренчи продължително; накрая наведе глава и кимна.
— Да, така като че ли е най-добре за нея — промърмори той. Усети дълбока и мъчителна тъга. — Мартина Отси Ласло — изрече любящо той. Погледна към Аткинс. — Тази старица бе един гигант — промълви той тихо. — В един свят, където любовта не продължава дълго, тя беше гигант. — Отвори чекмеджето и извади шнолата, която бяха намерили на кея. Задържа я за момент в ръка, втренчен в нея. — Надявам се, че сега е с него — промълви тихо. Остави шнолата в чекмеджето и го затвори. — Тя има брат във Вирджиния — рече вяло на Аткинс. — Фамилията ѝ е Ласло. Обади се в болницата и уреди нещата. Свържи се с Темпъл, доктор Темпъл. Той е шеф на психиатрията там, goniff. Не му позволявай да те хипнотизира. Мисля, че може да го направи и по телефона.
Детективът стана и тръгна към вратата, но после спря и се върна при бюрото.
— Ходенето е полезно за сърцето — каза той. Вдигна папката с досието на Близнаци и хвърли един поглед към Аткинс. — Не бъди дързък — предупреди го. — Не казвай нищо. — Отиде до вратата, отвори я, после се обърна. — Провери в компютъра рецептите за сукцинилхолин, написани в градската през този и през миналия месец. Имената са Винсент Амфортас и Фрийман Темпъл. Ти ходиш ли на меса всяка неделя?
— Не.
— Защо не? Както казват някои от ония с черните раса, Немо, ти си от тези, дето ги наръсват три пъти, а? На кръщенето, на сватбата и на погребението?
Аткинс сви рамене.
— Не мисля за това — смотолеви.
— Много бляскаво. Междувременно един последен въпрос, Аткинс, после незабавно ще те хвърля на мъчения. Ако Христос не беше позволил да го разпънат, щяхме ли да чуем за възкресението? Не ми отговаряй. Очевидно е, Аткинс. Благодаря ти за усилията и за времето. А междувременно се наслаждавай на пътуването си до дъното на морето. Уверявам те, че там ще намериш само глупави риби, с изключение на водача им, гигантски шаран, който тежи тринайсет тона и има мозък на морско свинче. Той е много необикновен, Аткинс. Избягвай го. Ако разбере, че сме свързани, може да направи нещо налудничаво.