Детективът се обърна и излезе. Аткинс го видя как спира насред полицейската зала, където погледна нагоре, докато връхчетата на пръстите му докосваха периферията на измачканата му шапка. Един полицай, повел заподозрян, се блъсна в него и Киндерман им каза нещо. Аткинс не чу какво. Накрая Киндерман се обърна и изчезна.
Аткинс отиде до бюрото и седна. Отвори чекмеджето, погледна шнолата и се учуди какво имаше предвид Киндерман, когато каза любов. Чу стъпки и вдигна поглед. Киндерман стоеше на прага.
— Ако открия, че ми липсва един Алмънд Рока — изръмжа той, — вече няма да има Батман и Робин. Междувременно кога почина старата дама?
— В три и петдесет и пет — отговори Аткинс.
— Разбирам — кимна Киндерман. За момент се втренчи в празното пространство, после внезапно се обърна и излезе без да каже нито дума. Аткинс се замисли върху въпроса му.
Киндерман си отиде у дома. Джули седеше край кленовата маса и четеше модно списание, а Мери и майка ѝ се размотаваха край печката. Мери вдигна поглед от соса, който разбъркваше.
— Здравей, миличко. Радвам се, че успя да се прибереш за вечеря.
— Здрасти, тате — избъбри Джули, все още погълната изцяло от списанието. Майката на Мери обърна гръб на детектива и изтри кухненския плот с гъба.
— Здравей, кифличке — каза Киндерман. Целуна Мери по бузата. — Без теб животът е малки стъклени мъниста и престояла пица — усмихна се той. — Какво готвите? — попита. — Надушвам телешки гърди.
— Това няма миризма — изсумтя Шърли. — Оправи си носа.
— Оставям това на Джули — изрече мрачно Киндерман. Седна на масата срещу дъщеря си. Досието на Близнаци беше в скута му. Джули скръсти ръце и ги подпря о масата, а дългата ѝ коса докосна страниците на Чар. Тя отметна разсеяно един кичур и обърна на нова страница. — Е, какво е това за Фебре? — попита я детективът.
— Тате, моля те, не се вълнувай — промърмори лаконично Джули. Обърна на друга страница.
— Че кой се вълнува?
— Просто мисля за това.
— Аз също.
— Бил, не я дразни.
— Че кой я дразни? Само че, Джули, това ще ни създаде много голям проблем. Един човек в семейството си сменя името. Това е лесно. Но когато и тримата изведнъж го променят, и то все на различни имена, не знам; това най-накрая може да доведе до масова истерия, да не говорим за дребните обърквания. Не бихме ли могли да координираме всичко това?
Джули вдигна красивите си сини очи и погледна към баща си.
— Не те разбирам, тате.
— Майка ти и аз, ние решихме да си сменим фамилията на Дарлингтън.
В мивката изтрополя дървена лъжица и Киндерман видя как Шърли излиза бързо от стаята. Мери се обърна към хладилника и се разкикоти тихо.
— Дарлингтън? — възкликна Джули.
— Да — кимна Киндерман. — Освен това се кръщаваме.
Джули прикри ахването си с ръка.
— Ставате католици? — попита удивена тя.
— Не ставай глупава — рече иронично Киндерман. — Това е толкова лошо, колкото и да си евреин. Сега си мислим за лутеранството, може би. Всички ние сме свършени с тези свастики по храма. — Киндерман чу как Мери излиза бързо от кухнята. — Майка ти е малко разстроена — обясни доверително той. — Промените винаги са трудни в началото. Но тя ще го преодолее. Не трябва да правим всичко наведнъж. Ще го направим постепенно. Първо сменяме името, след това се покръстваме и чак после ставаме абонати на Нешънъл ревю.
— Не го вярвам — обяви Джули.
— Повярвай. Ние влизаме в миксера на времето. Ставаме пюре, ако не Фебре. Няма значение. Това беше неизбежно. Сега единственият въпрос е да координираме цялата тази работа. Очакваме предложения, Джули. Ти какво мислиш?
— Мисля, че не трябва да си сменяте името — каза му уверено Джули.
— Защо не?
— Ами това си е вашето име! — възкликна тя. Видя, че майка ѝ се връща. — Сериозно ли говорите за това, мамо?
— Не е задължително да бъде Дарлингтън, Джули — поде отново Киндерман. — Ще изберем друго име, с което всички да сме съгласни. Какво ще кажеш за Бънтинг!
Мери кимна мъдро.
— На мен ми харесва.
— О, Боже, това е отвратително — изсумтя Джули. Стана и изхвърча от кухнята точно когато се връщаше майката на Мери.
— Всички ли сте се навили за тази лудост? — попита Шърли. — В тази къща вече не мога да кажа кой е човек и кой — не. Може би всички са някакви манекени, които говорят щуротии, за да ме тормозят, да ме накарат да чувам разни гласове и после да ме вкарат в лудница.