Беше девет вечерта. Томас лежеше в леглото. Джеймс седеше на един стол до леглото му, близо до него, докато лекарят слушаше сърцето на Томас. Той свали слушалките от ушите си и се усмихна на Джеймс.
— Брат ти е добре.
Една сестра подаде глава през вратата и каза на Джеймс:
— Сър, съжалявам, но времето за посещения изтече.
Лекарят направи знак на Джеймс да остане на стола си, а после отиде до вратата.
— Да си поговорим за момент, мис Кийч. Не, отвън в коридора. — Те излязоха отвън. — Това е първият ви ден тук, нали, мис Кийч?
— Да, така е.
— Добре, надявам се, че тук ще ви хареса — каза лекарят.
— Сигурна съм.
— Младежът с Том Венамън е брат му. Сигурен съм, че сте забелязала приликата.
— Да, забелязах — кимна Кийч.
— От години насам той идва тук всяка вечер. Предан е на брат си. Позволяваме му да остава, докато брат му заспи. Понякога остава през цялата нощ. Всичко е наред. Това е специален случай — обясни лекарят.
— О, разбирам…
— И, вижте, лампата в стаята му. Момчето се ужасява от тъмнината. Патологично. Никога не я изгасяйте. Боя се за сърцето му. Ужасно слабо е.
— Ще запомня — пак кимна сестрата. После се усмихна.
Лекарят също ѝ се усмихна.
— Е, тогава до утре. Лека нощ.
— Лека нощ, докторе.
Сестра Кийч го наблюдаваше как се отдалечава по коридора, после усмивката ѝ веднага се превърна в гримаса. Тя поклати глава и промърмори:
— Тъпо.
В стаята Джеймс стискаше ръката на брат си. Пред себе си държеше книга с приказки, но той вече знаеше наизуст всички думи; беше ги изричал хиляди пъти преди: Лека нощ, малка къщичке, лека нощ, мишленце. Лека нощ, гребенче, лека нощ, четчице. Лека нощ, никой. Лека нощ, кашичке. Лека нощ на старата дама, която прошепва: Шшшт. Лека нощ, звездички. Лека нощ, въздух. Лека нощ, шумове отвсякъде. Джеймс затвори очи за момент, беше уморен. После погледна да види дали Томас е заспал. Джеймс видя, че от окото му се търколи една сълза.
Томас заекна:
— Об-б-б-б-бичам те, Д-д-джеймс.
— Обичим те, Томас — каза нежно брат му.
Томас затвори очи и скоро заспа.
След като Джеймс излезе от болницата, сестра Кийч мина покрай стаята. Спря и се върна. Погледна вътре. Видя, че Томас е сам и че спи. Влезе в стаята, изгаси лампата и когато излезе, затвори вратата след себе си.
Специален случай — промърмори тя. Върна се в офиса си и се зае с картоните на пациентите.
Посред нощ ужасен писък разтърси болницата. Томас се беше събудил. Писъците продължиха няколко минути. После внезапно се възцари тишина. Томас Венамън беше мъртъв.
И се роди Убиецът Близнаци.
Киндерман вдигна поглед към прозореца. Зазоряваше се. Почувства се странно развълнуван от онова, което прочете. Можеше ли да изпитва съжаление към подобно чудовище? Отново си помисли за осакатяванията. Емблемата на Карл Венамън беше Пръстът Божи, докосващ пръста на Адам; заради това Близнаци винаги отсичаше показалеца. И имената на жертвите винаги започваха с К. Карл Венамън.
Той привърши с доклада: Последвалите убийства на жертви с инициал К означават опит за убийство на бащата, чието последвало оттегляне от обществения живот ни предлага вторичния мотив на Близнаци — а по-точно, разрушаване на кариерата и репутацията на бащата заради връзката му с престъпленията на Близнаци.
Киндерман погледна последната страница от досието. Свали си очилата и погледна отново. Премигна. Не знаеше какво заключение да си извади.
Скочи към телефона веднага след като той звънна.
— Да, Киндерман — откликна тихо. Вдигна поглед към часовника и се уплаши. Чу гласа на Аткинс. После вече не го чуваше. Само бръмчене. Почувства, че се смразява, че изтръпва; почувства се ужасно нещастен.
Отец Дайър беше убит.