Започнах да правя тези записи няколко месеца след смъртта на Ан. В психиатричното отделение на болницата има един пациент, шизофреник на име Антон Ланг. Моля те, не говори с него за това; той има много истински проблеми, които само биха отслабили достоверността на феномена, а предполагам, че и моята собствена. Ланг се оплаква от хронично главоболие, което ме накара да се свържа с него. Аз, разбира се, прочетох историята на заболяването му и открих, че от години той прави записи на онова, което характеризира просто като гласовете. Попитах го за тях и той ми сподели някои интригуващи неща, които ме накараха да прочета една книга по темата. Заглавието беше Пробив. Написана е от един латвиец, Константин Раудиеве, и е издадена на английски от един британски издател. Поръчах си един брой и я прочетох. С мен ли си още?
По-голямата част от книгата се състои от Превод на записите, които Раудиеве е направил. Боя се, че тяхното съдържание е ужасно обезсърчаващо. Те са незначителни и глупави. Ако бяха гласовете на мъртвите, както е убеден латвийският професор, нима това е всичко, което имат да ни кажат? Кости днес е уморен. Кости работи. Ето митницата на границата. Ние спим. Това ме наведе на мисълта за Тибетската книга на мъртвите. Знаете ли я, отче? Това е любопитна работа, наръчник с инструкции, които подготвят умиращите за онова, с което ще се срещнат от другата страна. Те вярват, че първото преживяване е решителна и незабавна конфронтация с превъзходството, което те наричат Ясната светлина. Духът на току-що умрелия може да избере да се присъедини към нея; но малко го правят, защото не са готови; земният им живот не им е дал подходящата подготовка; и след тази начална конфронтация мъртвите преминават през степени на израждане, докато се смаляват по посока на по-късното си прераждане в света. Удиви ме, че подобно състояние може да предизвика глупостите и баналностите, записани не само в книгата на Раудиеве, но и в по-голямата част от спиритистката литература. Това е доста отегчителна, обезсърчаваща работа. И така, аз не бях особено развълнуван от Пробив. Но книгата имаше предговор от друг автор на име Колин Смит и той беше доста сдържан и достоверен. Също и различните свидетелства, написани от физици, инженери и даже от един католически архиепископ от Германия, всички те правили записи самостоятелно. Те не изгаряха от желание да спечелят читателя за своята вяра, както и да спекулират върху причините за гласовете, приемайки, между всичко друго, възможността гласовете да са били записани по някакъв начин върху лентата от подсъзнанието на експериментатора.
Реших да опитам. Бях полудял от скръб по Ан. Имам портативен касетофон Сони. Той е достатъчно малък, за да го пъхна в джоба на палтото си, но може да превърта бързо, а аз скоро разбрах, че превъртането е нещо много важно.
Една вечер — беше през лятото и все още беше светло — аз седнах в дневната си с касетофона и поканих гласовете, които могат да ме чуят, да общуваме и да се появят на касетата. След това натиснах Запис и оставих празната касета да се извърти до края. После я пуснах. Не чух нищо, освен някакъв шум от улицата, силно пращене и звуци от усилвателя. После забравих за цялата работа.
Ден-два по-късно реших да прослушам касетката отново. Някъде по средата чух нещо неестествено, леко щракане, а после глух, странен звук, който едва се чуваше; изглежда бе вплетен в съскането и пращенето, на някакво ниво под тези звуци. Но това ме удиви като нещо — ами — малко любопитно. С всяко повторение звукът ставаше все по-силен и по-отчетлив, докато най-накрая чух — или си помислих, че чувам — ясен мъжки глас, който крещеше името ми. Амфортас. Само това. Беше силен и отчетлив, глас, който не успях да разпозная. Мисля, че пулсът ми се ускори. Прослушах останалата част от касетката и не чух нищо, после се върнах на мястото, където бях чул гласа. Но сега не го чух. Надеждите ми пропаднаха, както портфейлът на бедняка пропада от скалата. Започнах да пускам тази част многократно и после отново чух глухия, странен звук. След около три повторения отново чух гласа ясно.