Дали умът ми ми погаждаше номера? Дали не внасях разбираемост в остатъците от случайни шумове? Пуснах касетката по-нататък и сега — там, където преди това не бях чул нищо — изскочи друг глас. Беше жена. Не, не Ан. Просто жена. Тя направи едно доста дълго изречение, чиято първа част, дори след многобройни повторения, аз просто не успях да разбера. Целият запис имаше много странна честота и ритъм, а ударенията на думите не бяха на местата си. Думите бяха произнасят напевно; те се снижаваха, после се извисяваха продължително. Накрая имаше една част, която разбрах: … продължава да ни чува, казваше жената, но, поради напевния ритъм, това звучеше като въпрос. Бях просто изумен. Нямаше никакво съмнение, че чувам това. Но защо не бях го чул преди? Реших, че мозъкът ми вероятно е свикнал с глухия тембър на гласа и с неговите странности и се бе научил да прорязва булото от пращенето ѝ съскането чак до гласа под тях.
Отново ме налегнаха съмнения. Дали касетофонът ми просто не е уловил гласове от улицата или от съседите? Понякога чувах как съседите ми си говорят. Някой от тях може би бе споменал името ми. Влязох в кухнята, която е малко отдалечена от улицата, и направих нови записи с неупотребявана касета. Помолих всеки, който иска да общува с мен, да повтори думата Кириос, моминското име на майка ми. Но на записа не чух нищо, само обичайните странни звуци тук-там. Един от тях напомняше за рязко натискане на спирачки и за изсвирване на автомобилни гуми. Несъмнено от улицата, помислих си. Бях уморен. Слушането изисква напрегната концентрация. Тази нощ не правих повече записи.
На следващата сутрин, докато чаках водата за кафето ми да заври, прослушах отново и двете касетки. Чух съвсем ясно Продължава да ни чува и Амфортас. На втората касетка фокусирах вниманието си върху звука от спирачките, пускайки го многократно, ѝ изведнъж мозъкът ми се приспособи странно, защото вместо шума чух думите Анна Кириос, изречени с писклив женски глас и със скорост като бърз картечен огън. Оставих водата за кафето да изкипи. Бях зашеметен.
Когато отидох в болницата, взех със себе си касетките и касетофона и през обедната почивка пуснах ключовите части на една от сестрите, Емили Алертън. Тя ми каза, че не чува нищо. По-късно опитах с Ейми Кийтинг, една от сестрите на рецепцията в неврология. Включих на една част от първата касетка и притиснах говорителя до ухото ѝ. Само след едно прослушване тя ми подаде касетофона и кимна.
— Да, чух името ви — каза тя и се върна към работата си.
Реших да оставя проблема на този етап, поне що се отнася до сестрите.
През следващите седмици бях обсебен. Купих си нов двойнокасетъчен касетофон, предусилвател и слушалки и всяка нощ започнах да прекарвам часове в правене на записи. И като че ли винаги получавах резултати. Всъщност касетките буквално бяха пълни с гласове в едно постоянно, даже застъпващо се течете. Някои бяха твърде глухи, за да си правя труда да ги дешифрирам, докато други притежаваха различни степени на яснота. Някои бяха на нормална скорост, докато други можеха да се разберат само когато включех на бавната скорост. Някои дори не се чуваха преди да направя това. Продължих да питам за Ан, но никога не я чух. От време на време чувах женски глас да казва: Аз съм тук, или Аз съм Ан. Но не беше тя. Не беше нейният глас.
Една нощ през октомври слушах касетка, записана преди седмица. Върху нея имаше интересен фрагмент, глас, казващ: Земен контрол. След няколко повторения аз пуснах малко по-напред и тогава изведнъж затаих дъх. Чух глас, който казваше: Винсент, аз съм Ан. Усетих парене от основата на гърба чак до врата си. Не само съзнанието ми казваше, че това е нейният глас; цялото ми тяло, кръвта ми, спомените ми, цялото ми същество, цялото ми подсъзнание ми казваха това. Пусках го многократно и всеки път усещах същото парене, като трепет. Даже се опитах да го потисна, но не успях. Беше Ан.
На следващата сутрин надеждите и съмненията ми бяха неразделни. Дали гласът не беше проекция на моето желание? Записан отчетливо върху случайните шумове на касетата? Реших твърдо да разреша този проблем.