Легион

— Някой говори. — Това ме изненада.

— Женски ли беше гласът, или мъжки — попитах го.

Той отговори:

— Мъжки.

— Би ли ми казал какво говореше?

Той отговори:

— Не, твърде забавен е. — Още една изненада. Бях свикнал гласовете да са бързи.

— Не, искаш да кажеш твърде бърз — поправих го аз.

— Не, бавен. Поне аз мисля, че беше твърде бавен. — Сложи си отново слушалките, пренави касетката до мястото и после я ускори на ръка, докато я прослушваше. После свали слушалките и кимна. — Да, твърде бавен. — Подаде ми слушалките: — Ето, чуйте — предложи ми, — и аз ще ви покажа. — Сложих си слушалките и прослушах още веднъж, докато той ускоряваше лентата. И тогава чух отчетлив, силен глас на мъж, който казваше: Положително. Чуваш ли ме?

Това изживяване сякаш ми отвори някаква врата, защото не след дълго аз започнах да получавам ясни, силни гласове на записите си, може би в един от три сеанса. Лейси/Надявай се беше първият от тях. Вероятно даже стажантът би могъл да ги чуе.

Изпратих три от тях на моя приятел в Колумбия; вече ви казах за резултатите. Прослушайте ги. После сам си направете записи. В началото може и да не успеете и да получите само глухи, краткотрайни гласове. Ако стане така, значи не сте се научил как да слушате, да прониквате през воала на пращенето и съскането — тогава вземете най-силните ми записи и изградете случая си върху тях. Съществува оборудване, което може да изчисти цялото съскане и пращене. След това ги прекарайте през още един спектрографски анализ. Има и начин да определите първоначалната скорост на записа. Това, и наблягам на него, ще изключи по абсолютен начин всякаква възможност за случаен радиосигнал.

Гласовете са истински. Вярвам, че са гласовете на мъртвите. Това никога не може да бъде доказано, но фактът, че те се излъчват от интелекти без тела — поне такива, каквито ги познаваме — може да бъде демонстриран убедително и научно. Католическата църква има своите начини — и Бог знае, трябва да е заинтересована — да развие научните доказателства за съществуването на тези гласове, че те нямат земен източник, да предизвика материалистичното обяснение и целият експеримент може да бъде повторен многократно в лаборатория, от твърдоглави хора и машини.

Имаше глас, който ми каза, че това не е важно. Но за кого не е важно? Чудя се. Земните хора крещят срещу смъртта и срещу ужаса от крайно угасване и забрава; нощем те плачат за всяка загуба на любим човек. Трябва ли вярата да бъде достатъчна, за да ни избави от тази болка? Може ли да бъде достатъчна?

Тези касетки са моята молитва към онези, които скърбят. Те може да се окажат не повече от една малка брънка във веригата, която ни води към Христос, недостатъчна да преодолее крайното съмнение, както възкръсването на Лазар не е успяло да убеди дори онези, които са били там и са го видели с очите си. Но какво иска Иисус от нас? Ако чашата ни за жадните не е пълна до ръба, трябва ли да я задържим? Ако Бог не може да се намеси, хората могат. Това определено е Неговото намерение — че ние трябва да се намесим. Това е нашият свят.

Благодаря, че не ми каза, че моето решение е грях на отчаянието. Знам, че не е. Аз не правя нищо. Само чакам. Може би в сърцето си мислиш, че това наистина е погрешно. Но не го каза. Може би ме очаква една приятна раздяла.

Занапред може би ще чуеш някои странни неща за мен. Ужасявам се от подобна възможност, но ако все пак това стане, моля те, разбери, че никога не съм имал намерение да навредя някому. Ще си мислиш с добро за мен, нали, отче?

Откога те познавам? От два дни? Добре, ще ми липсваш. Но знам, че някой ден ще те видя пак. Когато четеш това, аз ще бъда с моята Ан. Моля те, радвай се.

С уважение и любов

Винсент Амфортас