Киндерман и Темпъл излязоха в коридора.
— Хареса ли ви въпросът за свещеника? — попита Темпъл. — Имам предвид, защо да го увъртаме? Направо на въпроса. Ами онзи за това дали някой я е завел до неврологията? Мисля, че той беше добър.
— А тя защо не ви отговори? — стрелна го Киндерман.
— Не знам. Право да ви кажа, това малко ме изненада.
— Много пъти ли сте хипнотизирал тази дама?
— Един-два пъти.
— Изпадна под хипноза твърде бързо — отбеляза Киндерман.
— Е, аз съм добър — усмихна се Темпъл. — Казах ви. Иисусе Христе, не мога да проумея това, което са направили на свещеника. Имам предвид, как е възможно, лейтенант?
— Ще разберем.
— Бил ли е осакатен? — попита Темпъл.
Киндерман се втренчи напрегнато в него.
— Десният му показалец е бил отрязан — каза той, а върху лявата му длан убиецът е изрязал зодиакален знак. Близнаци — съобщи Киндерман. Погледът му се заби непоколебимо в очите на Темпъл. — Какво мислите за това? — попита го.
— Не знам — сви рамене Темпъл. Лицето му беше безизразно.
— Не, откъде да знаете — кимна Киндерман. — И защо? Между другото тук имате ли патология?
— Разбира се.
— Където правят аутопсии и така нататък?
Темпъл кимна.
— Долу на ниво B. Вземете асансьора надолу от неврологията и завийте наляво. Там ли отивате?
— Да.
— Няма начин да се объркате.
Киндерман се обърна и тръгна.
— Какво ви трябва в патологията? — извика Темпъл зад гърба му. Киндерман сви рамене и продължи.
Темпъл изруга под носа си.
Аткинс се беше облегнал о бюрото в приемната, когато видя, че Киндерман идва по коридора. Надигна се от бюрото и тръгна да го посрещне.
— Свърза ли се с Амфортас? — попита го детективът.
— Не.
— Продължавай да опитваш.
— Стедман и Райън приключиха.
— Аз обаче не съм.
— Върху бурканите имаше отпечатъци — осведоми го Аткинс. Всъщност навсякъде по тях и много ясни.
— Да, убиецът е смел. Той ни се подиграва, Аткинс.
— Отец Райли е долу. Каза, че искал да види тялото.
— Не, не го пускай. Слез долу и поговори с него, Аткинс. Бъди уклончив. И кажи на Райън да побърза с отпечатъците. Искам незабавно сравнение с отпечатъците, които той взе от изповедалнята. Аз междувременно ще отида до патологията.
Аткинс кимна, после двамата мъже тръгнаха към асансьорите и хванаха един за надолу. Когато Аткинс слезе във фоайето, детективът зърна отец Райли. Седеше в ъгъла, хванал главата си с ръце. Детективът извърна поглед и се зарадва, когато вратата на асансьора се затвори.
Киндерман намери пътя до патологията и влезе в тиха стая, където студентите медици правеха дисекция на трупове. Опита се да не гледа към тях. Докторът в остъкления офис вдигна поглед от бюрото си и видя, че детективът обикаля наоколо. Стана и се изправи срещу Киндерман.
— Мога ли да ви помогна? — попита.
— Може би. — Киндерман показа служебната си карта. — Имате ли инструмент за дисекция, който да прилича на ножици? Любопитен съм.
— Разбира се — отговори докторът. Заведе детектива до една стена, където бяха закачени най-различни инструменти. Откачи един и го подаде на Киндерман. — Внимавайте с това — предупреди го.
— Добре — отговори Киндерман. Държеше в ръцете си блестящ режещ инструмент, изработен от неръждаема стомана. Приличаше на ножици. Остриетата бяха закривени рязко във формата на полумесеци, а когато Киндерман ги обърна, те блеснаха с отразената отгоре светлина.
— Голяма работа — промърмори детективът. Инструментът му вдъхваше чувство на ужас. — Как ги наричате? — попита.
— Ножици.
— Да, разбира се. В страната на мъртвите няма жаргон.
— Какво?
— Нищо. — Киндерман дръпна внимателно дръжките, полагайки усилие да разтвори остриетата. Трябваше да се напрегне. — Толкова съм слаб — оплака се той.
— Не, те са стегнати — възрази докторът. — Нови са.
Киндерман вдигна поглед и присви вежди.
— Казахте, че са нови?
— Съвсем наскоро ги купихме. — Докторът се пресегна и отлепи етикета от дръжката. — Етикетът с цената още е върху тях — промърмори той. Смачка го и го пусна в джоба на сакото си.
— Често ли ги сменяте? — попита го детективът.
— Сигурно се шегувате. Тези неща са скъпи. А освен това няма начин да бъдат повредени. Не знам защо са купили тези новите — обясни докторът. Вдигна поглед и огледа куките и калъфите на стената. — Е, не мога да видя старите — каза най-накрая той. — Може би ги е взел някой от студентите.