— Защо Андърс? — попита Радж Атън.
— Много е потаен — непрекъснато крои някакви заговори.
— И ти не го харесваш?
— Страхувах се да застана срещу Габорн след онова, което той стори на баща ми. Писах на крал Андърс, че сделките на баща ми са умрели заедно с него. В отговор неговите пратеници го обявиха за новия Земен крал. Той твърди, че Габорн е изгубил силата си и Земята го е призовала вместо него.
Радж Атън се засмя с пълен глас.
— Първо обяви, че Габорн не е никакъв Земен крал, а сега твърди, че Габорн е Земен крал, но той е по-добър от него?
— Според мен — отвърна Риала, — когато един мъж не знае коя от предпочитаните си лъжи да избере, причината за това е, че е скаран с истината. Запомни ми думите: в Роуфхейвън няма по-опасен човек от крал Андърс.
— Аз съм в Роуфхейвън — отвърна Радж Атън; продължаваше да държи ръката й.
— Гарантираш ли, че си по-опасен от него? — подразни го тя.
Очите й излъчваха страст и предизвикателство, и похот. Радж Атън реши, че харесва тази жена. Дързостта й бе съчетана с предпазливост, а усещаше в нея и жилка на лукавство и жестокост.
Радж Атън протегна дясната си ръка и погали кестенявата й коса. Риала притвори очи, сграбчи ръката му и я притисна до бузата си.
В никакъв случай не беше красива, но в този момент Радж Атън усети някаква пълнота. Толкова много дарове на издръжливост му бяха прехвърлени, че имаше усещането, че от всяка негова пора струи светлина и живот. Ако не посееше много скоро семето си в някоя жена, желанието да го направи щеше да се превърне в истинско мъчение.
— Нека северните лордове пристигнат в Карис — предложи Радж Атън. — Градът е незащитим и ще загинат заедно, като оставят Северен и Западен Роуфхейвън уязвими за нападение. Оруин, Флийдс, а дори и Южен Кроудън могат да станат наши заедно с Мистария и Хиърдън. Междувременно ти предлагам да изчакаш с армията си тук, а аз ще изчакам с моята по хълмовете на запад, докато халите приключат с Карис. Така те ще се напъхат срещу езерото. Едва тогава ще тръгнем и ще прогоним халите обратно в подземния свят.
Радж Атън не отделяше поглед от нея. Риала пристъпи към него.
— Мислиш, че ще успеем да го направим само с триста хиляди души?
— Халите — отвърна Радж Атън — лесно изпадат в паника, когато останат без водачи. Объркват се. А съм си донесъл от Мейгаса и някои изненади, които дори халите не са виждали. Убия ли техните зли магесници, нашите мъже лесно ще им вземат страха.
— Какво искаш в замяна? — попита тя.
— Проклятията на халите опустошиха земите във всички южни кралства на Индопал. Народът ми има нужда от храна, за да изкара зимата.
— Складовете в Карис няма да свършат много работа — отвърна Риала.
— Ще има достатъчно, за да оцелеят силните и хитрите — каза Радж Атън. — Останалите нека умрат от глад. А освен това се нуждая от Посветители за дарове. Всеки лорд, когото пленя в Роуфхейвън, е мой трофей.
— И какво предлагаш в замяна, ако удовлетворя искането ти? — попита Риала.
— След година ще бъда крал на цял Роуфхейвън, а ти ще си моята кралица.
Риала дишаше учестено. В този момент обаче отстъпи крачка назад и макар похотта да я държеше в лапите си, го изгледа преценяващо. Радж Атън си даде сметка, че както той си играе с нея, така и тя си играе с него. Току-що й бе разкрил сърцето си. Сега и тя изплю камъчето.
— Имаш много съпруги в харема си. А кралицата може да бъде само една.
Дързостта й му допадна.
— Те не са ми съпруги, а само играчки за забавление. Имал съм само една съпруга, но Габорн ми я отне, така както ти отне и баща ти.
— Ако твоите съпруги не значат нищо за теб — настоя Риала, — убий ги заради мен.
Огънят в него зашепна: „Да, дай й ги. Така ще я имам.“
— По-добре — предложи й Радж Атън — да ти дам нож да ги убиеш сама.
Изчака я да разбере дали ще приеме, или ще откаже предложението му. Вместо това Риала Лоуикър, бъдещата кралица на Роуфхейвън, го сграбчи за врата, повали го на пода и започна да къса дрехите му.
Малко след зазоряване кървавото слънце се издигна над Деяз. Петлите закукуригаха с пълен глас по улиците на Гуза, сякаш го виждаха за първи път.
Турауш Касил, облекчителят на Радж Атън, обикаляше улиците на града, докато най-после не откри една порутена барака зад тухларната. Бараката всъщност представляваше подпрени в древната каменна стена пръчки, покрити с кожи срещу дъжда и обедното слънце.