Първата размаха над главата си меч и изсъска уплашено. Габорн усети струя от думи да изпълва въздуха, по всяка вероятност викове от изненада или за предупреждение. Халата вирна глава, зина и в устата й проблеснаха кристални зъби, дълги като ками.
Той скочи в пастта й, стъпи върху тъмния й език и заби копието си в меката част на небцето, пронизвайки мозъка й. Върхът му се блъсна в черепа на чудовището.
Габорн завъртя копието, разрязвайки мозъка на халата.
От раната рукна тъмночервена кръв и парчета сив мозък.
Габорн изскочи от устата й още докато огромната оръженоска се свличаше на земята. Втората хала заотстъпва, изправена в цял ръст на задните си крака. Беше магесница с кристален жезъл в ръка. От ануса й изсвистя порой от думи — опитваше се да запокити проклятието си срещу него. Не можеше да му направи нищо.
Габорн подскочи на височината на гърдите й и заби копието в твърдата черупка точно там, където се намираше „бъбрека“ й, както твърдяха рицарите на Роуфхейвън. Разнесе се смрад на чесън — предсмъртният вопъл на халата.
Габорн се спусна в прохода.
Там беше Ейвран, извърнала към него подплашеното си лице, осветено от опала на сребърния й пръстен. Около нея клечаха изтощени от глад полуголи хора. Вонята беше умопомрачителна — на немити тела, урина и изпражнения, както и на гниещи рибени кости и непогребани трупове.
— Ейвран — викна Габорн, преди тя да успее да осъзнае присъствието му. И й подхвърли тоягата й от отровно дърво.
С десетте си дара на метаболизъм Ейвран все пак успя да реагира, преди другите да успеят да осъзнаят присъствието му: посегна към тоягата с бавно движение, сякаш се намираше под водата.
— Битката в Карис всеки миг ще започне! — извика Габорн. — Но аз не съм готов да се изправя срещу Истинската властелинка. Как да я сломя?
Ейвран все още продължаваше да протяга ръка към тоягата и да се взира в него. Гласът й прозвуча неестествено плътен и провлачен:
— Какво?
Габорн си наложи да говори по-бавно и повтори въпроса си.
На лицето на Ейвран се изписа тревога и тя прескочи наклякалите затворници. Движенията й му се сториха ужасяващо мудни. Тя направи две крачки, спря и викна:
— Чакай!
Извади пръстена от пръста си и го хвърли на затворниците. Трябваше да им остави някаква утеха.
Докато тя сваляше пръстена, върху стените на Карис загинаха двама от Избраните на Габорн — един храбър рицар и едно момиче. Смъртта им сякаш отвори рана в сърцето му и той се почувства като почва, от която са изтръгнали най-нежните цветя. Заболя го неописуемо.
Ейвран се втурна покрай него и викна:
— Насам!
Тичаше, колкото сили има, напрегнала всеки мускул докрай, което личеше по напрегнатото й лице. От зеленото блещукане на опала на Габорн силуетът й затанцува по пода на тунела.
Габорн закрачи след нея, недоволен от ленивите й движения, макар че тя имаше десет дара на метаболизъм.
„Сто дара? — усъмни се той. — Вероятно облекчителите са ми прехвърлили повече. Те ще ме убият.“
Следваше Ейвран по петите. Тя тичаше плавно и грациозно, напрегнала всичките си сили. От очите й бликаха сълзи. Сълзи от безсилие, помисли си Габорн, че не може да се втурне по-бързо.
Изпревари я, готов да унищожи всяка хала, която се изпречи на пътя им. С всяка следваща крачка усещаше приближаващата се опасност.
— Натам! — викна Ейвран. — По коридора, след три разклонения. Цитаделата на Посветителите.
„Разбира се!“, досети се Габорн. Ейвран му бе казала, че Истинската властелинка прави опити с дарове, но той нямаше никаква представа колко успешни са те. Ето защо не можеше да се надява да се изправи срещу нея.
Габорн остави Ейвран зад гърба си зави в коридора.
„Скачай!“ — предупредиха го земните му сетива и Габорн скочи на височина петнайсетина стъпки.
Пред входа на Кулата на Посветителите стоеше хала, огромна черна оръженоска. Острието изсвистя във въздуха под краката му.
Чудовището не отвори уста, а се дръпна назад със скорост, почти равна на неговата. Сетивните пипала по главата и челюстта му се изправиха и се усукаха като змии, което показваше, че халата е нащрек.
„Не е обикновена хала“, мина му през ума. Върху предните й крайници блещукаха мътносини руни.
Извисил се над халата, Габорн метна с все сила копието в сладкия триъгълник на чудовището. Замахна толкова силно, че усети как раменната му става се измъква от ямката си.