— Нататък! По-бързо!
Йоме препусна по излъскания като мрамор от халите каменен под. Сърцето й блъскаше като побесняло. Тя оглеждаше всяко разклонение от страх да не изгуби посоката. Зърна издълбани в скалата огромни зали и й се прииска да ги проучи, за да узнае колкото може повече неща за халите.
Бе загубила представа за времето. Тичането й сякаш нямаше край и единственият й спътник беше неизменният подтик да продължава все по-напред.
Зави зад един ъгъл и видя три мъртви хали и проход на тунел. Чу вика на Габорн сякаш някъде от много далеч:
— Йоме, стой там!
Земята под краката й се надигна и се разлюля. Йоме притича да се облегне на една стена — боеше се, че таванът ще рухне отгоре й, но забеляза, че стените и таванът са подсилени с клей.
Втурна се през входа на огромното помещение. От тавана се сипеха камъни. Навсякъде имаше купища умрели хали. Видя в далечината да пристъпва хала, по-огромна и отвратителна от всичко, което си бе представяла.
Утробата й бе така препълнена с яйца, че сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Но въпреки това чудовището се носеше по бойното поле с такава невероятна скорост и грация, че дъхът на Йоме секна.
След миг забеляза и Габорн — силуетът му бе осветен от блещукащите руни на халата. Пространството около него беше празно, тъй като халите отстъпваха, щом ги наближеше.
Габорн и противничката му пристъпваха като в танц, сякаш всеки от двамата усещаше мислите на другия. Габорн отскочи осемдесетина стъпки назад, като се завъртя във въздуха, за да избегне камшика на чудовището.
Йоме не бе допускала, че мъж може да притежава такава грация и повратливост. Движенията му й заприличаха на небесна светкавица. Стори й се, че се е превърнал в природна стихия, в Дара всечовешки.
Но и Истинската властелинка го следваше в същия ритъм, тъй че ако той се бе превърнал в Дара всечовешки, нейната мощ и неумолимост бяха доказателство, че е придобила даровете на всички хали.
Двамата се спуснаха между две причудливо разкривени дървета.
— Йоме! — викна Габорн. — Убий векторите.
В пещерата имаше безброй хали и върху всяка потрепваха нежните сияния на руни. Йоме се досети. Огледа се наоколо, за да открие онова, което търсеше. Забеляза вляво от себе си ярко сияние. Около него се бяха струпали пет-шест хали, сякаш за да го скрият от погледа й.
Йоме се спусна право към светлината. Няколко млади стражи се втурнаха насреща й. Щом ги приближи, тя скочи срещу главата на един от тях. Той се дръпна назад, а Йоме се промъкна между краката му и изскочи зад него.
Видя легнала хала, върху чиито рамене и глава потрепваха десетки бледосинкави руни. Вектор. Йоме заби копието си в сладкия триъгълник и от раната бликна кръв и мозък.
На двеста разкрача от нея Истинската властелинка изсъска яростно.
Една канара се стовари наблизо и отломките й се пръснаха като дъжд. Някои хали засъскаха от болка.
Йоме се огледа за следващата си жертва.
С разтуптяно от ужас сърце Боренсон се втурна срещу халата.
— За Хиърдън! — изкрещя капитан Темпест и се присъедини към него. Халата се завъртя, за да ги пресрещне, и зае защитна поза. Огромното острие се извиси и се стовари отгоре им.
Боренсон се търкулна на една страна, а Темпест се втурна напред и намушка звяра в гръдния кош. Халата се дръпна, измъкна копието от ръцете на Темпест и се търкулна, ритайки във въздуха.
Друга хала скочи от стената и едва не се стовари върху нея. Беше един от младоците, които Габорн беше видял да яздят върху гърба на матроната. Беше малко по-малка от слон, но сякаш имаше безброй крака и се движеше много по-бързо от възрастните. Съществото се втурна, сграбчи един воин, който се опитваше да избяга, и го сгриза наполовина.
Една стрела от кулата зад гърба на Боренсон се заби в сладкия му триъгълник. Чудовището се сгърчи като оса, опитвайки се безуспешно да измъкне стрелата.
С периферното си зрение Боренсон забеляза, че още и още младоци валят като градушка от стената на замъка.
Нямаше и следа от воините, които трябваше да защитават вратата. Бяха все още във вътрешността на двора.
Южно от Боренсон бушуваше пожар. Огнената стена се издигаше на четирийсет стъпки височина и го разделяше от останалите.
Той погледна нагоре към стените на замъка. Балистите и катапултите не стреляха. Халите, възрастни и младоци, вече бяха превзели северната кула и десетина чудовища се бяха изкатерили върху стената. Неколцина воини се втурнаха насреща им, но вече нищо не можеше да спре прииждащите хали.