Челюстите й бяха като залостени.
Замисли се над безизходното си положение.
Спомни си зейналите уста на мъртвите хали по бойното поле след битката при Карис. Когато настъпеше трупното вкочаняване, устата на чудовището щеше да се отвори сама — но след няколко часа.
Най-безопасно за него би било да изчака тук, докато битката приключи. Но не можеше да стои и да чака, докато другите се сражават и загиват. А и Мирима беше в северната кула, където бушуваше най-яростната битка. Ако все още беше жива, много скоро нямаше да може да се спаси.
— Трябва да се измъкна! — измърмори той.
Имаше една-единствена възможност — да пробие проход. Единственото място беше гърлото на чудовището. Стисна бойния чук в дясната си ръка и кинжала в лявата и пристъпи към гърлото на халата. Тъкмо се опитваше да се измъкне и устата й неочаквано зейна, а стомахът й избълва слузеста течност.
Слузта изхвърли Боренсон на улицата.
Той се надигна на колене и се огледа, за да се увери, че е в безопасност. Пъхна кинжала в ножницата и изтри слузта и кръвта от дръжката на бойния чук. Халите препускаха необезпокоявани по стените. Северната кула бе срутена напълно. Изглежда, беше останал само приземният етаж, но той не забеляза никакво движение през тъмния му вход.
Заоглежда се като обезумял и изкрещя:
— Мирима? — Сърцето му щеше да се пръсне.
Ако все още бе в кулата, сигурно лежеше премазана под камъните.
Няколко стрели стърчаха от покривите на магазинчетата срещу стената на замъка, а един гвардеец лазеше по улицата към него. Боренсон не видя други хора, макар до слуха му да достигаха викове.
Една хала скочи от стената и се стовари върху магазина, който служеше за убежище на стрелците. Боренсон погледна по улицата с надежда да зърне оттеглящата се Мирима.
Десетина хали препускаха пред него към пристана.
Беше останал в тила на врага!
Чу изсъскване и се обърна. Една хала се втурна срещу него.
Боренсон остана неподвижен — престори се на вцепенен от ужас — и я изчака да го доближи. Тогава подскочи десет стъпки във въздуха и нанесе удар с бойния си чук дълбоко в мозъка на чудовището.
Халата се свлече под него и той стъпи върху гърба й.
Бе получил заповед да охранява улицата и да отбива халите, докато отстъпващите успеят да стигнат до пристана.
Но се страхуваше, че Мирима е все още в северната кула, и си я представи премазана и цялата в кръв под рухналите отгоре й камъни.
Не можеше да я изостави.
Затича към кулата. Една хала се опита да скочи от стената на замъка отгоре му. Боренсон се търкулна встрани, скочи на крака и я уби. Една магесница метна от стената ужасяващо проклятие и го обгърна гъст червеникав облак. Той задържа дъх, но очите му пламнаха, сякаш щяха да изскочат.
Нови две хали-младоци скочиха от стената, а трета се покатери по укреплението, без да обръща внимание на пламъците.
Боренсон знаеше, че безстрашие и безразсъдство са две различни неща. Беше откъснат от Мирима. Скочи през прозореца на най-близкото магазинче и се втурна през задното помещение, подгонен от хала. Халата се блъсна в стената на магазина и постройката рухна, а в това време Боренсон се измъкна през задния изход и хукна по уличката.
Уличката бе прекалено тясна за възрастна хала, но насреща му се втурна един младок.
Боренсон притича до близката врата, но тя се оказа залостена. Той я изби с рамо и падна вътре.
За момент се запита какво да направи. Халите бяха по петите му. Скочи и хукна към задния изход.
Усети, че нещо във вътрешностите му се скъса, сякаш отскубнаха частица от него — един от Посветителите му бе загинал.
Това означаваше следното: халите бяха проникнали в гробниците под двореца на Палдейн, където се криеха Посветителите.
Дълбоко в подземния свят Йоме промуши с копие петата си жертва.
Габорн нададе вой от другия край на мрачното помещение. Тя погледна нататък.
„Гашт!“, изригна проклятие жезълът на Истинската властелинка и Габорн отскочи — мъгляв силует, който се стопи в мрака.
Истинската властелинка насочи вниманието си към Йоме, обърна гръб на Габорн и тръгна срещу нея. Изпод краката на чудовището плъзнаха мрачни струи мъгла.
Габорн нададе животински вой и нападна. Спусна се с такава скорост, че Йоме не успя да види кога заби копието си в гръдния кош на Истинската властелинка.