Тя вдигна очи и видя пребледнялото му от уплаха лице. След малко дотича и Йоме.
— Защо не избяга? — попита го Габорн.
— Цели сто години — промълви Бинесман немощно — бях най-мъдрият човек, когото познавах. — Закашля се и от устата му бликна кръв. — Трудно се вслушвам в съвети.
Йоме беше застанала зад гърба на Габорн и гледаше Бинесман с преливащи от скръб очи.
Ръцете на Бинесман потрепнаха и Ейвран отново го погледна. Той я гледаше умолително.
— Няма много време — каза чародеят. — Дай ми жезъла.
— Счупен е — отвърна тя.
Но я облада безумна надежда, че дори и счупен, жезълът би могъл да го изцери. Втурна се да го вземе. Дървото не беше просто пукнато, а се бе разцепило на парченца, пръснати наоколо. Ейвран искаше да ги намери до едно. Всяка тресчица бе съхранила Земна сила, а в основата на жезъла бяха гравирани руни за лек и защита. Искаше да го сглоби целия. Тя бързо събра всички парчета и се втурна обратно към Бинесман.
— Съжалявам — тъкмо казваше той на Габорн. — Провалих всички ви.
Дъхът му едва се долавяше и при всяка дума от устата му бликваше струя кръв.
— Недей да говориш — замоли го Йоме, приклекна до него и хвана ръката му.
— Нещата трябва да се казват — отвърна й Бинесман. — Грозен избавителю, светъл разрушителю — прошепна той, — освобождавам те.
Зелената жена зави като животно от радост. Ейвран вдигна очи към нея. Вайлдът не откъсваше поглед от тавана на шахтата: търсеше път към халите.
— Ейвран — повика я Бинесман.
Търсеше я с очи, но вече не можеше да фокусира погледа си.
— Тук съм — промълви тя. — Ето ти тоягата.
И започна да подрежда изпочупените парченца върху гърдите му, сякаш бяха подпалки. Той ги опипа и стисна едно от тях.
— Ейвран, трябва да ви оставя. Ти ще ги водиш. Слушай Земята. Сега тя ще ти бъде единственият учител.
Отвори уста, за да поеме въздух, и не каза нито дума повече.
На Ейвран й се стори, че светът под краката й се люшна. Не можеше да повярва, че Бинесман умира. Старите чародеи като него би трябвало да са недосегаеми. Цялата трепереше.
— Заровете го! — извика Габорн. — По-бързо.
— Какво? — попита Йоме.
— Покрийте го с пръст! — Габорн вдигна лявата си ръка и зашепна отчаяно: — Бинесман, нека Земята те изцери; нека Земята те скрие; нека Земята те приюти като свой.
Разбира се! Преди три нощи Ейвран беше спала под земята, освободена от необходимостта да диша и да разсъждава. Никога не бе спала толкова дълбоко. И никога не се бе чувствала така укрепнала след сън.
Никой от тях не беше в състояние да спаси Бинесман, но докато животът все още мъждукаше в него, може би Земята можеше да го стори.
Подът на пещерата обаче бе твърда скала с пръснати тук-там камъчета.
Ейвран грабна тоягата си, удари земята и прошепна:
— Покрий го.
От всички посоки по пода се втурнаха всевъзможни отпадъци, камъни и прахоляк — и се струпваха в покривало от сивкав пясък, скални отломки и пещерни бисери върху Бинесман.
„Какъв красив гроб“ — помисли си Ейвран.
Обзе я скръб. Страхуваше се, че Бинесман ги е изоставил завинаги, че нищо не е в състояние да помогне. Че след всичко казано и сторено ще остане да лежи в този красив гроб.
Габорн погледна към мрачната шахта над главите им и сложи ръка на рамото на Ейвран, сякаш за да я успокои. После каза тихо:
— Трябва да тръгваме.
Йоме приклекна до гроба и притисна ръка в пръста, оставяйки отпечатък от дланта си, както правеха на селските погребения. Избърса една бликнала сълза и взе денка на Бинесман.
Зелената жена продължаваше да крачи по брега на езерото и да търси път към халите. На лицето й имаше драскотина от удара, който й бе нанесъл Съпруга на сенките в каменната стена. Ейвран не забеляза белези от други увреждания.
Ужаси я явната безчовечност на вайлда. Притесняваше я не само неумолимата същност на зелената жена. Абсолютната липса на загриженост към падналия й господар беше смразяваща. Ейвран все още се надяваше да открие някаква следа от човешка сантименталност във вайлда, но зелената жена явно не можеше да изпитва привързаност, състрадание, жалост, обич.
Просто крачеше по брега и виеше от безсилие да настигне халите.
— Пролет — викна я Ейвран. — Тръгваме.
Зелената жена не й обърна капка внимание.