Ерин слушаше и мълчеше. Нямаше доверие на крал Андърс. Мислите й бяха объркани поради недоспиване и беше така изтощена, че дори самото пътуване й се струваше нереално. Всички дървета и хълмове й се струваха някак твърде натрапчиви и със заострени ръбове, а светлината, която се спускаше от небето, беше прекалено ярка и обагрена в жълто. Усещаше студа, но беше прекалено изтощена, за да изпита болка или да се напряга, а даже и да се замисля по-задълбочено.
По време на разказа на Селинор крал Андърс яздеше с приведена глава и почти притворени очи, потънал в дълбок размисъл. Сякаш искаше да си представи битката, извиквайки я във въображението си според описанието на Селинор. От време на време го прекъсваше, за да зададе някой въпрос. Обикновено задаваше въпросите си любезно. Един от тях например беше:
— Проклятията, които запрати злата магесница — казваш, че едно от тях е изстискало водата от теб. Как така?
— Когато ме улучи — заобяснява Селинор, — от всичките ми пори моментално бликна пот и изпитах усещането, че пикочният ми мехур ще се пръсне, толкова ужасно ми се допика. Потенето изобщо не спираше. Дрехите ми за секунди подгизнаха.
— А какво стана с потребността да се изпикаеш? — зададе следващия си въпрос крал Андърс.
— Направих го направо там, където стоях, като всички други — обясни Селинор. — Бяхме в разгара на битката и нямаше никаква възможност за деликатности. При това пикането ми нямаше край.
Крал Андърс кимна разбиращо и остави сина си да продължи.
Отчетът отне часове. На всеки въпрос на краля Селинор отговаряше прекалено направо — поне за вкуса на Ерин.
За стотен път се сети, че крал Андърс беше пратил сина си да шпионира Габорн. И въпреки че Селинор бе споделил, че няма доверие на баща си и се притеснява, че се е побъркал, щом като е убил собствения си наблюдател, той все пак се държеше като шпионин. Не спестяваше нищо. Ерин не можеше да разбере кралят ли притежава тактичността да получава необходимите отговори — защото през целия разговор поведението му беше на любезен събеседник, който просто иска да си изясни по-подробно ситуацията — или Селинор не умее да си държи езика зад зъбите.
Селинор разказа абсолютно всичко, включително и как Ерин го беше избрала за съпруг, както постъпват Конесестрите.
— Наистина ли? — попита крал Андърс и погледна назад към Ерин. — Оженил си се за нея? Майка ти ще бъде покрусена!
— Защо? — попита Селинор.
— Би искала голяма сватба в Южната градина с месеци планиране и хиляди присъстващи лордове.
— Съжалявам, че ще я разочаровам — отвърна Селинор.
Кралят се извърна назад и се усмихна предразполагащо на Ерин.
— О, няма да е разочарована. Поне в това съм сигурен.
Когато Селинор приключи разказа си, крал Андърс запита:
— Казваш, че Габорн пътувал с голям товар силари. Колко бяха?
— Пет големи сандъка — каза Селинор. — Предполагам, че бащата на Габорн ги е отнел от Радж Атън, когато е завзел Лонгмът. Всеки сандък трябваше да бъде вдиган от двама подсилени воини, следователно не са тежали по-малко от триста или четиристотин фунта. Изчислих, че са по четири хиляди силара във всеки.
Кралят изсумтя от изненада.
— Наистина голямо съкровище.
Бойците зад гърба на крал Андърс замърмориха при споменаването на съкровището.
— Да — потвърди Селинор, — наистина голямо съкровище, а имаше и други допълнения. Облекчителите на Габорн припяваха ден и нощ в двореца Силвареста, докато прехвърляха дарове, макар Габорн да не пожела нито един за себе си.
— Не пожела ли? — възкликна крал Андърс.
— Той не обича целувката на силара — отвърна Селинор. — Казват, че е положил клетва.
— Колко дара притежава? — попита Андърс.
Това беше дълбоко личен въпрос, каквито никога не се обсъждат публично отчасти от деликатност, отчасти заради опасността. От подобни неща се интересуваха единствено убийците.
— Не съм виждал белезите му — отвърна Селинор, — но знам, че е изгубил даровете си, когато Радж Атън убил неговите Посветители в Синята кула. След това получил няколко дара в Лонгмът, но не е възможно да са били кой знае колко — предполагам петнайсетина, по три на мускули, гъвкавост и метаболизъм, четири-пет за издръжливост и може би малко взор и слух. Не е взимал нищо за чар или глас, в това съм сигурен.