Ерин искаше да знае повече. Искаше да зададе въпроси на бухала от. Долния свят.
Цели два дни се беше борила със съня, тъй че в късния следобед, когато слънцето започна да залязва, при едно от многото спирания, за да починат конете, Ерин се отдалечи до една хикория край пътя, седна и се облегна на ствола й.
И въпреки шума и суматохата наоколо, скоро заспа. И се събуди в Долния свят.
Беше нощ и Ерин беше в хралупата на огромното дърво. Отвън проблясваха светкавици, в небето трещяха гръмотевици и в клоните бушуваше ураган, от чиито набези те скрибуцаха, а листата шушнеха и съскаха.
Сред вятъра дочу викове. Вълчи вой и смразяващите кръвта писъци на Сияйни на мрака. Беше сигурна, че това не е обикновена буря.
Вторачи се в мрака, търсейки следа от бухала. Под отблясъците на светкавиците можа да различи познатите й вече възлести коренища, които изпълваха хралупата. Кости от сърна и дребни животни лежаха на купчина под клона на бухала, а в един отдалечен ъгъл нечии стъпки отвеждаха между разклонените корени към вътрешно помещение. Над входа върху корените беше издълбано лице на жена, чиято коса се спускаше на вълни от двете страни на отвора.
Изкачи няколкото стъпала и надникна навън. Клоните на огромното дърво се люшкаха и скриваха небето над главата й. Но на светлината на проблясващите светкавици Ерин видя прилеповидните силуети на прелитащото в небето огромно ято Сияйни на мрака.
Сърцето й се разтуптя и тя се дръпна навътре. Препъна се по стълбите и се вмъкна в хралупата покрай осветяваното от време на време от светкавиците женско лице, влезе още по-надълбоко, където цареше пълен мрак. Продължи по извиващо се още по-надолу под земята стълбище. Най-после стигна до една площадка и по отекването на дишането си разбра, че е попаднала в обширна каменна зала. Не можеше да види нищо.
Обграждаше я абсолютен мрак.
Къде ли беше бухалът?
„Бухале, къде си? — извика безмълвно тя. — Имам нужда от помощта ти!“
Дълго вика така, но не последва отговор.
Върна се в мислите си към последната им среща. Тогава му бе казала, че не иска да разговаря повече с него. Вероятно се беше махнал.
„А може да е навън — мина й през ума — и се сражава със Сияйните на мрака или се спасява от тях.“
„А може и да е тук, но не иска да рискува с отговорите си от страх да не чуят враговете му.“
Съвсем тихо, като прошепната мисъл, тя чу гласа му. „Да — рече бухалът. — Враговете ти са навсякъде около теб. Не надушваш ли злото? Дори в момента са нащрек, за да чуят мислите ти.“
Ерин отвори очи. Седеше под огромната хикория. Листата на дървото шумоляха от поривите на задухалия вятър.
В ниското рицарите на Кроудън пояха конете си в малкия поток, над чиито води все още надвисваха туфи сочна зелена трева.
Крал Андърс и Селинор седяха един до друг, увлечени в разговор, но щом тя погледна към тях, Андърс вдигна очи към нея. Имаше нещо подозрително в стойката му и в начина, по който я погледна. За нея ли разговаряха?
Селинор също погледна към нея. Ерин остана с притворени клепки, преструвайки се на заспала. Двамата мъже отклониха погледи.
Беше сигурна, че разговарят за нея.
Ерин се надигна и забърза надолу по хълма. Рицарите бяха оставили конете да пасат и те пристъпваха наоколо, търсейки сочна трева. Един от тях застана между нея и Селинор.
Ерин приближи иззад коня и чу крал Андърс да казва:
— Сигурен ли си, че не са я ударили по главата при битката в Карис? Всички тези нейни приказки — май се е побъркала.
— Беше абсолютна бъркотия — отвърна Селинор. — Халите бяха навсякъде. Но щях да забележа, ако я бяха ударили по главата. По-вероятно е поначало да си е луда.
Крал Андърс въздъхна дълбоко. Ерин се приведе и хвана коня за юздата, за да се скрие от погледите им. И се заслуша.
— Нали не си разстроен, че се ожених за нея? — попита Селинор.
— Разстроен? — възкликна Андърс. — Не, за бога! Не би могъл да направиш по-добър избор. Щом е дъщеря на Палдейн, това те прави достоен претендент за короната на Мистария, може би и на Хиърдън.
Селинор не беше отварял дума за родословието на Ерин тази сутрин. Като Конесестра на Флийдс майката на Ерин беше избрала най-подходящия мъж, който да изпълни ролята на жребец, но никога не беше споменавала името на Палдейн, а Ерин го беше споделила единствено със съпруга си при абсолютна конфиденциалност, съзнавайки възможните политически усложнения, които би имало в Мистария разкриването на този факт.