Гладиаторските мускули на Горан обгръщаха тънката ѝ талия с цялата мощ на буйната му мъжественост, нейните горещи целувки, твърдите ѝ гърди, чувствителните им зърна, идеално оформените ѝ задни части, чувственият ѝ глас, вибриращият ѝ клитор, безкрайните ѝ викове на удоволствие надминаваха всичко, което някога младежът си бе представял за жените. Той беше неизтощим, а тя – неразумна в страстта си. Не можеха да спрат да правят любов, хранеха се от собствената си лъст, поглъщаха сетивата си, достигаха върха на любовната игра хиляди и хиляди пъти.
Два пъти излязоха да пояздят в обществените паркове край Вечния град, но слизаха от конете, сваляха си туниките и се гонеха голи, докато Горан я сграбчеше и обладаеше на тревата или подпряна на някое дърво. Там, сред природата, си обещаха, горещо да принадлежат изключително един на друг до края на живота си, призоваха боговете да станат свидетели на клетвите им, убедени, че Венера и Купидон ще ги запазят заедно по-дълго, отколкото природата позволява на любовта да цъфти и оцелява.
Но следобед на третия ден, след като оставиха конете си в конюшните под Авентинския хълм и бяха отнесени обратно на носилка до двореца на Валериите, един слуга предаде на Месалина малък свитък, върху който тя разпозна византийския печат на Муций.
– Няма ли да го отвориш? – попита Горан с лека нотка на ревност в гласа, след като видя как го пъхна неразпечатан в деколтето си.
– Не... От родителите ми е – отвърна тя.
– Може би ти съобщават кога ще се върнат – каза той, усещайки, че тя крие нещо.
– Вероятно – отвърна младата изкусителна и го целуна нежно.
Горан бързо грабна свитъка от деколтето ѝ, вдигна го нависоко и игриво започна да се съпротивлява на опитите ѝ да си го върне обратно.
– Хайде, Миси. Да го прочетем заедно.
– Не! Върни ми го!
Като държеше свитъка нависоко, Горан успя да счупи печата с една ръка и да го развие. Месалина гневно сложи ръце на кръста, след това настроението ѝ се смени и тя се усмихна на неизбежната развръзка.
– Е? Какво пишат? – попита, продължавайки да се преструва, че бележката е от родителите ѝ.
Горан зачете:
– "Месалина! Все още ли искаш да се срещнеш с благородника? Уведоми ме. Човекът е обсебен от теб. Муций".
Младежът рязко вдигна към нея въпросителен поглед.
– А... – каза тя. – Я да видя.
Той ѝ подаде свитъка. Тя провери счупения печат.
– Странно. Печатът е почти като на баща ми – отбеляза.
– Кой е Муций? – попита Горан. Беше дошъл на празненството на Лотар в таверната на Ромул, след като сводникът си тръгна, и нямаше представа нито за съществуването му, нито за ролята му в живота ѝ.
– Просто един търговец, който иска да се срещна с някакъв патриций заради някаква си благотворителност.
– И как така онзи е обсебен от теб?
– Моля те, Горан... Хората винаги полудяват по известните жени и благородническия произход. Да си вземем гореща вана.
Но освен печата и нещо друго бе счупено – доверието помежду им. Той знаеше, че тя го лъже. Месалина пък смяташе, че е нагазил в личното ѝ пространство. Докато се къпеха, тя се опита да го развесели, но раните и на двамата останаха отворени по време на последната нощ от отпуска му от школата на Семпроний Ватия. Когато правеха любов, не можеха да се отдадат напълно един на друг със страстта, която очакваха да гори помежду им след клетвите, разменени следобеда в парка.
Или пък може би бремето на глупавата клетва разяждаше желанието, което мъжете и жените изпитват едни към други, когато са свободни да избират любовниците си и когато няма гаранции, нито са принудени да правят любов с един и същ човек непрекъснато?
Всъщност, докато Горан изливаше страстта си, Месалина се замисли за Сервилий и игричките, които искаше да играе с нея. Дали наистина е обсебен? Какво ли би направил, ако някога му паднеше в ръцете? В ръцете му... Никога не се бе чувствала в ръцете на някой мъж. Да! Да! Искаше веднага да го опита. Е, не точно в този момент... Горан все още се любеше с нея. Стигна до върха, но това стана, докато в ума ѝ бяха нахлули мислите за Сервилий и неговата доминираща мъжественост, която усети да се излъчва от личността му в храма по време на сватбата, когато той тайно триеше члена си между бедрата ѝ.
Месалина не успя да заспи до късно през нощта. След това сънува, че е гола сред празно пространство. Пред нея се явиха Венера и Купидон. Пълничкото крилато детенце държеше свитъка на Муций.