– Даде погрешна клетва, Месалина – каза Купидон и започна да я гали със свитъка по тялото.
– Младите жени не могат да се оттеглят от света на любовта – прошепна Венера в ухото ѝ.
– Любовта само към един човек е противоестествена – добави божественото дете.
– Любовта е космическа сила, която трябва да се разпространява във всички посоки, да вдъхновява и докосва всички хора – продължи богинята.
– В този момент те освобождаваме от клетвата ти, Месалина – изрече тържествено Купидон и хвърли свитъка върху нея.
– Върви и раздавай радост на всички мъже – каза Венера с бляскава усмивка. След това се отдалечи, последвана от Купидон, който радостно пърхаше наоколо ѝ.
Пред погледа на Месалина блесна силна светлина. Тя се събуди. Беше почти пладне. Горан бе облечен и готов да се връща в гладиаторската школа. Щом видя, че се е събудила, коленичи до леглото ѝ, взе ръката ѝ и я целуна. Помоли да му прости и обеща никога повече да не чете писмата ѝ, после повтори клетвите за вечна любов, които си бяха разменили в парка.
Докато Горан я целуваше с цялата си обич, сърцето на Месалина заби силно. Имаше само смътен спомен от съня си, но не бе забравила тръпката, която изпита, докато мислеше за Сервилий. Изведнъж ѝ се прииска Горан да е далеч оттук. Трябва да напише незабавно бележка на Муций и да му каже, че и тя е обсебена от Сервилий и няма търпение да се види с него още тази вечер. С изострената чувствителност на влюбен мъж, Горан усети, че умът на Месалина не е тук. Сърцето му се обля в кръв от болезнените ухапвания на ревността. Кой беше тайнственият благородник, обсебен от нея? Бивш любовник? Някой, който би направил всичко, за да му я отнеме?
"О, Один! – помисли си. – Защо ме измъчваш?"
Месалина направи най-убедителната си престорена физиономия на влюбена жена, докато го изпращаше до портата на двореца.
– Не забравяй да дойдеш в амфитеатъра на Фламиний за битката ми на иди – каза той и я прегърна.
– Разбира се... – отвърна тя, но нямаше никаква представа за какво ѝ говори.
– Няма да мога да се видя с теб преди края на схватките.
– Знам – каза тя разсеяно.
– Ще ти липсвам ли?
– Не ми се говори за това – заяви тя. – Върви, Горан, моля те, преди да съм избухнала в сълзи.
Целуна го набързо и побягна обратно в двореца.
Младият гот наблюдаваше със смесени чувства как сластната римска патрицианка влиза през главния вход. Изглеждаше толкова искрена, че той изпита облекчение и забърза надолу по Авентинския хълм, благодарейки на всички богове на неговия народ.
Месалина изпрати бележка на Муций. После обядва леко, поръча на робините си да ѝ приготвят вана и повика фризьорите и масажистите си. Докато чакаше отговора на сводника, беше изкъпана и обслужена и с всеки миг възбудата ѝ растеше.
Пратеникът на Муций, млад мъж от Кападокия (римски регион в днешна Турция) на име Фидат Нов, пристигна във Валериевия дворец около час преди залез слънце.
Предаде на принцесата малък пакет и свитък от Муций. Тя разчупи печата на свитъка с треперещи ръце. Да! Сервилий се бе съгласил! Очакваше Месалина във вилата си на хълма Опий (един от седемте хълма в помериума) веднага щом ѝ е възможно. Бележката на Муций съдържаше и някои пояснения за нея как да държи всичко в тайна. Трябваше да излезе от двореца на носилката си и след това да се прехвърли на носилката на Муций, когато ѝ каже Фидат. В пакета намери черен воал, който Муций искаше от нея да носи на главата си, докато сменя носилките и по целия път до двореца на Сервилий, като не го сваля, преди да пристъпи в частните покои на патриция.
По здрач, облечена в двойна копринена туника и обикновена дълга наметка с качулка, Месалина се качи в носилката си, пусна пердетата ѝ и легна на възглавниците. Предвождани от Фидат, който носеше факла и им показваше пътя, носачите бавно се спускаха по Авентин. Никой не забеляза младия мъж, увит в сагум с качулка, който следваше носилката на около десет крачки разстояние. Това беше готът Горан... Малко след пладне, когато стигна задъхан до школата, тъй като тича през целия път през града, ревността започна да разяжда всяка фибра на тялото му. Но тъй като ревността също така е и мощна мотивираща сила на човешките действия, тя му даде необходимата дързост да убеди началника си да удължи отпуска му с една нощ. Горан се върна на бегом на Авентин и се скри в извитата уличка, водеща до Валериевия дворец. Остана там, докато не видя Месалина да се качва в носилката си, и тръгна след нея. Искаше да разбере кой беше този патриций! Имаше нужда да знае каква роля играе този благородник в живота ѝ и какво прави тя, когато той (Горан) не е край нея. И тъй като беше прекалено млад, нямаше представа, че всичко, което един мъж или жена правят заслепени от ревност, може да има само разрушителни и фатални последствия.