– Крещи! – извика той и я удари.
Младата принцеса поклати глава, след това му прати въздушна целувка. Той пак я удари. Удоволствието, което ѝ доставяха кобрата, подръпването на щипките и магическият олисбос, притъпяваще ужасната болка от камшика. Той настояваше: "Крещи! Крещи!"
– Моли ме – каза тя със съблазнителна усмивка.
А! Ама че смела жена! – помисли си той. Как се осмелява? Да не би да се опитва да покори господаря си? Да, точно това прави!
– Моли ме... – повтори невероятната принцеса с тих глас, усещайки как отново се устремява към оргазъм и предчувствайки близката победа.
Сервилий се приведе, опитвайки се да устои на магията ѝ. След това вдигна камшика, но замръзна. Имаше нужда тя да крещи.
– Моля те, Месалина... Крещи!
По лицето ѝ се изписа явно доволство, каквото се разливаше по цялото ѝ тяло. Той я удари. Тя изпищя! Той пак я удари. Тя започна да вика все по-силно и по-силно, като освобождаваше енергията на оргазма си през устата.
– Крещи! – викаше той и не спираше да я удря.
Изведнъж се чу звук от счупване. Зад ешафода рязко се отвори една малка врата. В помещението се втурна готът Горан с гладиум в ръка!
– Месалина! – извика той и се спусна към нея.
– Махай се! – изкрещя му тя гневно.
Горан незабавно отсече главата на кобрата с един-единствен замах, след това се обърна към Сервилий. Благородникът се опита да го удари с бича по въоръжената ръка.
Но реакциите на младия гладиатор бяха тренирани на арената и той сграбчи камшика, придърпа патриция към себе си го наръга два пъти в гърдите. Сервилий опули очи към Месалина.
– Сервилий! Не! Неее! – изпищя тя.
От устата на покорителя ѝ потече кръв. Той се олюля и падна мъртъв на пода. Окаменяла от ужас, Месалина се взираше в мъжа, който я беше обладал като никой друг преди. Преди да успее да издаде и звук, Горан бързо преряза ремъците, държащи китките и краката ѝ. И чак тогава тя осъзна напълно какво се бе случило.
– Помощ! ПОМОЩ! – извика тя. Вратата се отвори с трясък. Набитият мъж се втурна вътре, последван от един от охранителите. Горан се обърна към тях. Докато Месалина бързо разкопчаваше колана на кръста си и махаше щипките от зърната си и олисбоса от вагината си, набитият мъж и охранителите се хвърлиха към натрапника. Но готът бе бърз като див тигър и избягна атаката им. След кратка схватка уби и двамата.
А Месалина се втурна към трупа на Сервилий, потънал в локва кръв на пода. Плачеше и шепнеше любовни думи. Вдигна нежно лицето му и го целуна, сякаш не забелязваше смъртоносната схватка на Горан с двамата охранители на Муций.
– Е, кой беше този? – попита Горан, като се приближи към нея с презрителна гримаса.
– Махай се, убиец – отвърна му Месалина, без да го поглежда.
– Ти ме предаде! – възкликна той гневно.
– Изчезвай от живота ми! – изръмжа му тя и прегърна мъртвата глава на Сервилий.
Горан затаи дъх. Вдигна окървавения си гладиум, трепереше от ревност, бе готов да ѝ отреже главата. Но преди да нанесе фаталния удар, третият охранител на Муций се втурна в помещението и се хвърли на гърба на гладиатора. Месалина избегна удара. Двамата мъже се затъркаляха по пода. Една силна ръка я извлече надалеч от трупа на Сервилий. Тя разпозна пратеника на Муций, Фидат.
– Хайде! Бързо! – каза той.
Все още в шок, голата принцеса го последва през разбитата задна врата. Побегнаха през тъмния коридор, след това надолу по късите спираловидни стълби, които ги изведоха в тъмната градина зад сградата.
– Какво се случи? – попита останалата без дъх Месалина, докато Фидат ѝ помагаше да се покатери на зида на оградата.
– Да се махаме оттук – отвърна той, а до тях от предната порта на вилата долетяха виковете на охраната на Сервилий.
Месалина се прехвърли през зида и скочи от другата страна. Клекна, замърмори нещо за студа и се изпишка, за да освободи напрежението, което се бе натрупало в нея. Фидат скочи от стената до нея и се огледа. Под светлината на лунния сърп видя пътека, водеща зад някакви храсти, изчака Месалина да свърши с уринирането и я обгърна с кожената си дреха.
– Какво стана? – попита го пак Месалина.
– Чух шум и отидох да видя какво става в задния двор. Забелязах, че малката врата е отворена и ...
– Видя ли касапницата?
– Не. Когато влязох, видях двамата охранители мъртви на пода, а третият се биеше с някакъв рус мъж. Мислех само как да ви изведа от тази бъркотия по най-бързия начин.
– Сервилий беше убит!
– Мамка му! Той ли беше окървавения мъж в прегръдките ви?
– Да... Онзи русият го направи.
Пратеникът на Муций потрепери. За всеки бе опасно да се окаже замесен в убийството на римски патриций – особено за жена от благороднически произход. Вигилите (римска нощна полиция) вероятно щяха да пристигнат доста бързо. Месалина се изправи. Младият мъж бързо развърза сандалите ѝ от глезените и ѝ ги подаде. Тя ги върза един за друг и ги преметна през врата си. Пратеникът грабна ръката на принцесата и я поведе надолу по пътеката. Стигнаха до криволичеща уличка, той се ориентира къде се намира и я подкани да върви по-бързо.
Както си бе гола от кръста надолу, Месалина следваше Фидат към подножието на хълма Опий. Той я приюти в склада на семейната му дърводелска работилница, след това изтича към къщата на Муций, събуди сводника и го уведоми какво се е случило.
Муций, разбираемо, бе шокиран. Смъртта на двамата му охранители много го натъжи. За третия, Границий, мъжа от Кападокия (регион в съвременна Турция), който се бореше с убиеца, когато пратеникът избяга от местопрестъплението с Месалина, византиецът се молеше да се спаси невредим.
– Какво ти каза тя за убиеца? – попита Муций.
– Че никога не го е виждала преди – отвърна Фидат. – Твърди, че видяла русокосия мъж да се втурва в стаята и да напада благородника. Извикала за помощ и двамата охранители влезли. Русият убил и тях, след това се насочил към нея. Точно когато се канил да я обезглави, Границий му изскочил изотзад и двамата се стоварили на пода. Тогава влязох аз. Видях голата принцеса, обляна в сълзи над кървящото тяло на Сервилий, и единственото, за което мислех, беше как да я изведа оттам.
– Добро решение, Фидат – каза мрачно Муций.
– Очевидно е, че Месалина няма нищо общо с убиеца, иначе не би плакала над тялото на Сервилий – заяви пратеникът.
– Разбира се... – отвърна Муций, подръпвайки брадата си.
– Мисля, че е била влюбена в патриция.
– Да... – заяви Муций, като си мислеше каква бъркотия ще предизвика това ужасно събитие. Ако се докаже, че в него е замесена и Валериева принцеса, нямаше да е възможно да потули последствията както за нея, така и за него самия. Сводническият му бизнес и лицензът, който очакваше всеки момент да бъде подписан с протекциите на Друзила, можеха да бъдат сериозно застрашени. Освен това, ако полицията реши, че той е устроил забавлението на мъртвия патриций, животът му в Рим щеше да се превърне в кошмар.
– И тя беше гола, така ли? – попита сводникът.
– Да! – отвърна Фидат и очите му блеснаха само при спомена за прекрасния ѝ задник и гъстите косми в цепката му, които видя, докато я повдигаше над зида.
– И е оставила всичките си дрехи там... – досети се византиецът.
– Е, не всичко. Беше по обувки.
Това донякъде облекчаваше положението. Добрите обущари лесно се откриваха, а използвани обувки можеха лесно да издадат собственика си.
– Как беше облечена, когато я взе от тях? – попита Муций.
– Хмм... С наметало и черен воал на главата.
– Пищно наметало?
– Не бих казал, но пък беше тъмно... да не се боиш, че дрехите ѝ ще я издадат?
– Да...
– Не се тревожи, шефе... Невъзможно е. Без свидетели случаят е недоказан, а никой от охранителите на Сервилий не успя да види лицето ми.
Муций кимна. Фидат Нов си заслужаваше името (Фидат означава "надежден" на латински) и се закле да не споменава и дума за присъствието на принцесата на местопрестъплението. Муций даде на верния си пратеник туника и топло наметало за Месалина и му поръча да я изпрати до дома ѝ пеша, за да избегне риска носачите да го видят с жена край хълма Опий.