– Чух шум и отидох да видя какво става в задния двор. Забелязах, че малката врата е отворена и ...
– Видя ли касапницата?
– Не. Когато влязох, видях двамата охранители мъртви на пода, а третият се биеше с някакъв рус мъж. Мислех само как да ви изведа от тази бъркотия по най-бързия начин.
– Сервилий беше убит!
– Мамка му! Той ли беше окървавения мъж в прегръдките ви?
– Да... Онзи русият го направи.
Пратеникът на Муций потрепери. За всеки бе опасно да се окаже замесен в убийството на римски патриций – особено за жена от благороднически произход. Вигилите (римска нощна полиция) вероятно щяха да пристигнат доста бързо. Месалина се изправи. Младият мъж бързо развърза сандалите ѝ от глезените и ѝ ги подаде. Тя ги върза един за друг и ги преметна през врата си. Пратеникът грабна ръката на принцесата и я поведе надолу по пътеката. Стигнаха до криволичеща уличка, той се ориентира къде се намира и я подкани да върви по-бързо.
Както си бе гола от кръста надолу, Месалина следваше Фидат към подножието на хълма Опий. Той я приюти в склада на семейната му дърводелска работилница, след това изтича към къщата на Муций, събуди сводника и го уведоми какво се е случило.
Муций, разбираемо, бе шокиран. Смъртта на двамата му охранители много го натъжи. За третия, Границий, мъжа от Кападокия (регион в съвременна Турция), който се бореше с убиеца, когато пратеникът избяга от местопрестъплението с Месалина, византиецът се молеше да се спаси невредим.
– Какво ти каза тя за убиеца? – попита Муций.
– Че никога не го е виждала преди – отвърна Фидат. – Твърди, че видяла русокосия мъж да се втурва в стаята и да напада благородника. Извикала за помощ и двамата охранители влезли. Русият убил и тях, след това се насочил към нея. Точно когато се канил да я обезглави, Границий му изскочил изотзад и двамата се стоварили на пода. Тогава влязох аз. Видях голата принцеса, обляна в сълзи над кървящото тяло на Сервилий, и единственото, за което мислех, беше как да я изведа оттам.
– Добро решение, Фидат – каза мрачно Муций.
– Очевидно е, че Месалина няма нищо общо с убиеца, иначе не би плакала над тялото на Сервилий – заяви пратеникът.
– Разбира се... – отвърна Муций, подръпвайки брадата си.
– Мисля, че е била влюбена в патриция.
– Да... – заяви Муций, като си мислеше каква бъркотия ще предизвика това ужасно събитие. Ако се докаже, че в него е замесена и Валериева принцеса, нямаше да е възможно да потули последствията както за нея, така и за него самия. Сводническият му бизнес и лицензът, който очакваше всеки момент да бъде подписан с протекциите на Друзила, можеха да бъдат сериозно застрашени. Освен това, ако полицията реши, че той е устроил забавлението на мъртвия патриций, животът му в Рим щеше да се превърне в кошмар.
– И тя беше гола, така ли? – попита сводникът.
– Да! – отвърна Фидат и очите му блеснаха само при спомена за прекрасния ѝ задник и гъстите косми в цепката му, които видя, докато я повдигаше над зида.
– И е оставила всичките си дрехи там... – досети се византиецът.
– Е, не всичко. Беше по обувки.
Това донякъде облекчаваше положението. Добрите обущари лесно се откриваха, а използвани обувки можеха лесно да издадат собственика си.
– Как беше облечена, когато я взе от тях? – попита Муций.
– Хмм... С наметало и черен воал на главата.
– Пищно наметало?
– Не бих казал, но пък беше тъмно... да не се боиш, че дрехите ѝ ще я издадат?
– Да...
– Не се тревожи, шефе... Невъзможно е. Без свидетели случаят е недоказан, а никой от охранителите на Сервилий не успя да види лицето ми.
Муций кимна. Фидат Нов си заслужаваше името (Фидат означава "надежден" на латински) и се закле да не споменава и дума за присъствието на принцесата на местопрестъплението. Муций даде на верния си пратеник туника и топло наметало за Месалина и му поръча да я изпрати до дома ѝ пеша, за да избегне риска носачите да го видят с жена край хълма Опий.
Междувременно в двореца на благородника Горан уби Границий, третия охранител на Муций, но бе нападнат от хората на Сервилий и предаден на патрул на вигилите, които се втурнаха във вилата час след касапницата.
Младият гот не отрече вината си, но упорито държеше устата си затворена. Не даде обяснение за престъпленията си, нито някаква информация за ролята на Месалина. Заведоха го окован в полицейския участък. От татуировките, каквито имаха всички гладиатори, нощните полицаи разбраха, че принадлежи към отбора на Семпроний Ватия. Началникът на школата беше разпитан и назова името на Горан.
На разсъмване вигилите предадоха случая на градската кохорта – орган от три хиляди души, който отговаряше за сериозните престъпления под командването на префекта на града, назначен от императора. Готът беше обвинен в убийство на римски патриций и трима неизвестни мъже. Щом научи, че един от гладиаторите му е извършил тежко престъпление, Ватия се забърза към централата на градската кохорта, за да поиска правосъдие според гладиаторските закони. Градският префект Валей Патеркул се съгласи, защото знаеше, че гладиаторският съвет може да осъди убиеца само на смърт на арената.